Но през цялото време, докато трая пътуването, макар че той не даваше вид, че се занимава изключително с мен, чувствувах неговите непрестанни грижи. Отначало това ми беше приятно, но после започна да ме потиска, дори да ме тревожи…
Сега всичко това ми се струва просто невероятно.
Нима е възможно авторът на „Огледала“, цененият и търсен поет, да се е влюбил в малката Фридолин? Понякога съм склонна да го повярвам, но после започвам да се смея сама на себе си.
Дори и да ме обичаше, на какво можеше да се надява? Казах му, че не съм свободна и той като че разбра.
Да бъдеш обичана от Фелисиен Шантрев! Наистина подобна чест би завъртяла главите на много жени!…
При все това ни най-малко не съм поласкана. Чувствувам се само отегчена, смутена и разтревожена…
Струва ми се понякога, че изпитвам странна мъка. Или може би страх…
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
I
Мутие льо Нобл, 8 юни
Къщата на госпожа Клержиевр ми изглежда необикновено голяма и празна, откакто живея в нея сама със старата Прюданс.
Сега аз съм домакинята!
Във всеки случай не мога да кажа, че скучая. Заниманията ми са многобройни и разнообразни. Госпожа Клерживр ме натовари да се занимавам с къщата и да бдя върху приготовлението на сладката и мармаладите, макар че Прюданс никога не е позволявала да й се месят в работите и да я напътстват! Сметнах за по-благоразумно да слушам Прюданс и да взема скромно участие според силите си в летните приготовления. Ще работя и от време на време ще хапвам от изпратените ни прясно набрани плодове. И ще вдъхвам приятното ухание на врящите сладка от ягоди, от френско грозде и от кайсии.
Искам също да подредя сметките на домакинството. Трябва да дошия и покривката, която госпожа Клерживр бе определила за един благотворителен базар.
Тази разпродажба ще се състои след два дни в една от градските градини. Всички съжаляват, задето госпожа Клерживр няма да присъствува.
Главната уредничка, приятелка на госпожа Клерживр, ме помоли да бъда между „продавачките на цветя“… Беше ми неудобно, но трябваше да приема, а и възможно е да се позабавлявам… Това ще внесе известно разнообразие в самотата ми.
След няколко дни ще трябва да се срещна с госпожа Клерживр в Белакьой, където Монтантрен желаят да им гостуваме още една седмица.
Милата ми стара приятелка е запленила тези скитници парижани. Те обичат да красят салоните си с нея, защото тя прилича на хубава стара скъпоценност, която, макар и вече демоде, привлича с чистотата на златото си и с изящната изработка. Що се отнася до госпожа Клерживр, тя се забавлява в тази съвсем нова за нея среда. Обича да наблюдава, да сравнява, да преценява и е благодарна на актьорите, които несъзнателно я развличат с това занимателно представление.
Страхувам се само от едно: дали между гостите в Белакьой няма да се случи и Фелисиен Шантрев?
Човек би помислил, че някакъв закачлив дух — или може би лошата фея Фридолин — се забавлява да го изпречва постоянно на пътя ми, докато аз горещо желая да не го срещам никога вече…
Мутие, 9 юни
На благотворителната разпродажба ще си сложа дългата рокля от светлосиня дантела. Светлосиният цвят стои добре на косите ми. Ще бъде много хубаво!…
Но защо е необходимо да бъда хубава? Заради кого?… И каква полза?
10 юни
Този следобед особено се проявих като продавачка на цветя, постигнах чудесни резултати и бях поздравена от комитета. Всички стари приятели на госпожа Клерживр се закичиха с по една роза от моята маса и не се поскъпиха щедро да ми я заплатят.
Под цъфналите липи, по меките поляни, при шума на разговорите и леките смехове всички се разхождаха насам-натам, правеха покупки, закусваха, флиртуваха и се забавляваха от все сърце… Но в същото време се посъбра солидна сума за бедните деца от Мутие льо Нобл. Възползувайки се от празненството, Лео Гослен, моят срамежлив обожател, си позволи да ме ухажва. Струва ми се, че няма повече от осемнадесет години. Той е рус, синеок и прилича на голямо сладко бебе с розови, обгорели от слънцето страни.
— О, госпожице, какви хубави рози! — възкликна Гослен. — Колко са свежи… И колко е хубава роклята ви! Приличате на една изящна миниатюра, която съм виждал у баба си.
Моят обожател е твърде наивен в комплиментите си.
— Бих искал тези бели рози… и онези там, пурпурните… Ах, и тези нежните, розови като плът. Те ви приличат… О, колко ми харесват!
Ръцете му бяха пълни с рози и той едва успяваше да ги държи, дори някои изпадаха около него на земята.