Но каква загадка!
Вчерашният букет е бил от Лео Гослен. Хубавите бели цветя за рождения ми ден бяха от Фелисиен Шантрев… Добре!
Но тогава другия, първия букет от рози, кой можеше да го е изпратил? Щом той не беше от Лео, нито от Фелисиен Шантрев, защото по това време поетът дори и не подозираше за съществуването ми, нима се бе родил от снега?
Откъде идваше букетът от бели рози?
Мутие, 13 юни
Започнах да скучая. Разполагам с твърде много време, за да мисля, да пиша. Какво бих могла да поверя на дневника си?
Тази сутрин, чудейки се с какво да се развлека, се залових да приготвя багажа за Белакьой. В отделна пътна чанта наредих вещите, които госпожа Клерживр ме помоли да взема със себе си, когато щях да тръгна, за да се срещнем у Монтантрен. Тя ще отиде там направо от Париж. Предпочита да избегне ненужното отклонение до Мутие.
Изпитвам особено приятно чувство, когато докосвам тези вещи, пропити с лекия ирисов парфюм, който употребява госпожа Клерживр. Сгънах внимателно черната дантелена наметка, която й стои чудесно. Наредих в една кутия хубавите бели къдри, които госпожа Клерживр забожда върху косите си, когато иска да бъде вчесана по-добре… Прибрах също черния тюлен ешарф за главата и златните пенснета, от които госпожа Клерживр има няколко чифта с различни диоптри — необходими й са, когато играе карти.
Милата ми стара приятелка! Радвам се, че ще я видя скоро в Белакьой! Но дано лошата фея Фридолин да бъде милостива към мен и да не заведе там Фелисиен Шантрев… Всичко ще се провали!
Северен, къде сте? Защо Лео Гослен казва, че обичам един прекалено сериозен мъж, един намусен бухал и мухлясал любител на стари книги й камъни?
Северен, ненавиждам ви и ви го казвам още веднъж… Ненавиждам също и Фелисиен Шантрев, защото когато се намирам до него, бленувам за вас. Защото неговата любов — ако той изобщо ме обича — ми напомня, че вие не ме обичате… Защото понякога, въпреки всичко, Северен, ми е тъжно да живея без вашата любов и ми е приятно да бъда обичана от поета… И знаете ли, Северен, не мога да ви простя, че не ме обичате като Фелисиен Шантрев.
Вашите две имена непрестанно се смесват и преплитат в ума ми… Свързва ги моят гняв, огорчението, мъката, но най-вече искам да ги свързва гневът ми, защото ако не е той, няма да издържа.
II
Случвало ми се е да казвам, че спокойните и обикновени истории не ме привличат. Но сега приключенията, които прекосяват живота ми, са тъй невероятни, че и най-необузданото въображение мъчно може да си ги представи. При това те по-скоро ме изпълват със смущение и безпокойство, дори със страх, отколкото с удоволствие.
Все пак справям се със събитията и устоявам на най-неочакваните предизвикателства на странната си съдба. Дори мога да кажа, че в борбата изпитвам приятен трепет.
Но за да бъда добра разказвачка, ще се постарая да изредя фактите така, както следваха един след друг, макар че в главата ми е страшна бъркотия.
Прочее днес, тъкмо се бях наобядвала и четях край прозореца на моята стая, когато чух шум от автомобил и вдигнах глава. Колата спря пред нашата къща. Няколко мига по-късно Прюданс ми донесе писмо от госпожа Клерживр.
„Моя малка Фридолин.
Мисля за вас и много ви обичам. Готвя се да заминавам. Колко приятно е времето сега за пътуване, нали? Когато това писмо стигне до вас, аз ще съм вече в Белакьой, където с радост ще очаквам да дойдете, както се бяхме уговорили… Колата, по която изпращам писмото, е на ваше разположение. Настанете се спокойно в нея. Шофьорът е сигурен човек, комуто мога да ви поверя.
Изпращам ви сърдечните си поздрави.
Вашата стара приятелка
Това мило и приветливо писмо като самата госпожа Клерживр представляваше всъщност една любезно изразена заповед.
С две думи осведомих Прюданс за положението.
— Шофьорът ли ви даде това писмо? — запитах я аз. Тя ми обясни, че той чака в колата.
— Добре… Кажете му тогава, Прюданс, че след няколко минути ще сляза долу.
Действително успях набързо да се приготвя. Докато Прюданс сваляше багажа ми и чантата на госпожа Клерживр, облякох мекото си и широко спортно палто. Завързах под брадата си пъстра копринена кърпа — научих това от пътуването до Лугано с колата на Монтантрен. Така косата ми нямаше да се разроши и да се напраши.
Когато Прюданс се върна, бях вече напълно готова. Сбогувахме се сърдечно. Добрата жена ме отрупа със заръки и съвети.
Слязох долу. Колата, която ме очакваше, беше голяма и светла. Щом се настаних на меките възглавници, се усетих готова и за най-дългото пътешествие. Моторът бръмчеше нетърпеливо. Вратата се затвори шумно след мен и колата се понесе бързо напред.