Марион влезе заедно с мен. Тя също не ме позна, във всеки случай поне така изглеждаше. Действително бях успяла да прикрия доста лицето си, пък и присъствието ми в тази къща и при тези обстоятелства беше тъй невероятно, че дори и да бях заприличала на младоженката от Вилата с върбите, едва ли щеше да допусне, че съм Фридолин.
Както онази вечер, Марион ми предложи услугите си, както тогава — отказах да се възползувам от тях.
— Необходима ми е само малка почивка… това е всичко.
Тя огледа грижливо стаята.
— Надявам се, че нищо няма да липсва на госпожата и тя ще се почувствува добре. Това е стаята на младата госпожа…
Без да зная защо, сърцето ми се сви… Младата госпожа? Коя?
— Но аз… аз ще й преча — промълвих.
— О, не… в този момент тя отсъствува.
— О, жалко…
— Но тя няма да отсъствува дълго… — прошепна старата прислужница.
След като отново отказах да се възползувам от услугите й, тя излезе.
Останах сама, сама… в моята стая! Защото в края на краищата младата госпожа Жувенел съм аз, не може да бъде друга! С горещо любопитство разгледах стаята в най-малките й подробности. Тя не е мила и кокетна. Тя е изящна и благородна. Струва ми се, че съм мечтала за тъкмо такава стая.
Мебелите са от орехово дърво с топъл цвят. Явно е, че са били предавани от поколение на поколение. Странни животни са изписани по коприната, с която са тапицирани стените. Скринът е истински шедьовър на резбарското изкуство. По завесите на леглото е разказана в картини цяла любовна поема между дама, свиреща на лютня, и хубав рицар…
Сгуших се между възглавниците на едно голямо кресло, опрях глава на високото облегало и се унесох в мисли. Но скоро станах и започнах отново да се разхождам из стаята и да я разглеждам.
Определено моята стая много ми хареса. Моята стая…
Всички тези очарователни неща са събрани тук заради мен. Сигурна съм, че е така. Ако лошата фея Фридолин не се бе намесила, щях да прекрача този праг, ръка за ръка с моя съпруг…
О, Северен, подозирате ли, че непознатата гостенка е жена ви, същата, която изгонихте от Вилата с върбите?… Без съмнение вие никога не ще узнаете, че тя е видяла хубавата стая, приготвена за нея, и се е задушавала… от сълзи, когато сред всички тези грижливо подредени вещи не е открила само вашата обич.
Северен, ако заедно бяхме влезли тук след венчавката, вие щяхте да разтворите ръцете си и аз щях да се хвърля в прегръдките ви…
Но сега съм сама… Съвсем сама. Преди малко, забравила всякакво стеснение, разтворих долапите и чекмеджетата. Видях наредено в тях бельо, дантели и украшения, видях нещата, които не бях пожелала да взема със себе си… Шишенцата за парфюм бяха пълни, във вазите имаше цветя, а на масата лежеше прекрасно подвързана книга… „Огледала“ от Фелисиен Шантрев! Каква ирония!
Стаята сякаш не е на жена, с която господарят на къщата се е разделил. Тази стая принадлежи на обичана и очаквана жена…
Значи касае се за кратко отсъствие, на което скоро ще настъпи край… Тогава? Тогава аз ли съм жената на Северен Жувенел? Все още ли съм аз? О, аз съм много невежа, нямам понятие от законите! Може би когато една жена е напуснала дома на съпруга си и когато дълго време не е дала признаци на живот, съпругът да получава развод и да има право да се ожени повторно?
Може би е така… Да, досега подобно нещо не ми бе минавало през ума!
Но то е твърде ужасно, за да го приема, макар че подобна възможност не бе изключена. Не мога да опиша неприятното чувство, което ме връхлетя, но въпреки това предпочитам да узная истината възможно по-скоро.
През вратата, защото не й позволих да влезе вътре, Марион ми предаде, че Северен Жувенел канел непознатата гостенка да сподели скромната му вечеря и я пита по кое време тя желае да бъде сервирана. Казах — осем часа. Така ще мине още време!
Бях се зарекла да вечерям в стаята си, но сега не е време да се крия. Искам да узная истината!… Затова ще вечерям със Северен…
Мъчно е да опиша възбудата, в която се намирах…
Лесно беше да се каже: „Ще вечерям със Северен!“ Но аз държах да остана за него непознатата, минала и заминала гостенка за една нощ!
Не можех да сляза с кърпата на главата и с вдигната яка… Нито пък с открито лице и коса… При това лампите сигурно щяха да бъдат запалени.
Тъкмо в този миг очите ми се спряха на пътната чанта на госпожа Клерживр!… Вярно е, че това беше похват от изтъркана комедия, но нима животът не е комедия, и то жалка!
Веднага приведох в изпълнение внезапното си хрумване. Сега Северен нямаше да ме познае. Когато се погледнах в голямото огледало в модерната тоалетна, намираща се непосредствено до спалнята, не можах да се позная.