— Пресвети Боже! — неубедително се направи на изненадана госпожа Полсън. — Нямах представа кой може да бъде! Каква буря, а? Моля, влезте на сухо… Когато не знам кой ме търси, аз не отварям вратата.
Скарпета влезе в хола и свали дългото си мокро палто. От косата й капеше студена вода и тя я отметна назад. Имаше чувството, че току-що е била под душа.
— Като нищо ще пипнете някоя пневмония — промърмори госпожа Полсън, после сепнато добави: — Ама и аз съм една! Нали вие сте докторката? Елате в кухнята, ще ви направя нещо топло…
Очите на Скарпета пробягаха по малката дневна, полуизгорелите пънове в камината и плюшеното канапе под прозореца. Задържаха се малко по-дълго на вратите, които водеха към другите помещения в къщата. Госпожа Полсън забеляза това и лицето й се изпъна. Макар правилни и почти красиви, чертите й изведнъж станаха груби.
— Защо сте тук? — попита с променен глас тя. — Какво сте намислила? Първоначално помислих, че идвате заради Джили, но сега виждам, че не е така.
— Не съм сигурна, че някой изобщо е бил тук заради Джили — отговори Скарпета и демонстративно продължи да се оглежда, без да обръща внимание на локвичката, образувала се пред краката й.
— Нямате право да ми говорите по този начин! — остро отвърна госпожа Полсън. — Моля, напуснете дома ми! Веднага! Не искам тук хора като вас!
— Няма да напусна — поклати глава Скарпета. — Ако искате, можете да извикате полиция. Но аз няма да мръдна оттук, преди да си поговорим за това, което се е случило снощи.
— Ако трябва да си спомням действията на онова чудовище, май наистина трябва да повикам полиция! Той не се поколеба да се възползва от мен, въпреки всичко преживяно. Как е възможно да се нахвърлиш на душевно наранена жена като мен? Но аз сама съм си виновна, то просто му е изписано на челото!
— Хайде, извикайте полиция — подкани я Скарпета. — Аз също съм им приготвила една история, при това доста пикантна! Мисля да се поогледам, ако нямате нищо против… Знам къде е кухнята, знам къде е и стаята на Джили. Предполагам, че вляво от тази врата насреща трябва да е вашата спалня… — Думите й бяха придружени от съответните действия.
— Не можете да се разхождате из дома ми! — извика госпожа Полсън. — Настоявам незабавно да напуснете! Нямате право да душите наоколо!
Спалнята се оказа малко по-голяма от стаята на Джили. Двойно легло със старинни нощни шкафчета, два плътно долепени един до друг гардероба. През едната от двете врати се влизаше в малка баня, а другата беше на просторен вграден гардероб, пред който се мъдреше чифт военни ботуши от черна кожа. Скарпета бръкна в джоба на жакета си и извади памучни ръкавици. Намъкна ги и пристъпи към ботушите, огледа дрехите във вътрешността на гардероба, след което рязко се завъртя и влезе в банята. Върху ръба на ваната беше преметната мокра тениска с камуфлажна окраска.
— Той ви се оплака, нали? — обади се госпожа Полсън, изправила се до леглото. — А вие сте му повярвали. Ще видим на какво ще повярва полицията. Според мен нито той, нито вие имате някакви шансове…
— Често ли си играехте на войници в присъствието на дъщеря си? — попита Скарпета и прикова очи в лицето й. — Франк обичаше тази игра, а? От него ли я научихте, или я измислихте сама? Каква част демонстрирахте пред Джили и кой я играеше с вас, когато тя беше тук? Групов секс, може би? Това ли имахте предвид, когато споменахте тях? Други хора, които играеха играта заедно с вас и Франк?
— Как смеете да ми отправяте такива обвинения! — озъби се госпожа Полсън. Лицето й почервеня и се разкриви от злоба. — Нямам идея за какви игри говорите!
— О, това е само началото — увери я Скарпета, пристъпи към леглото и отметна покривката. — Обвинения тепърва ще има… Май не сте си направила труда да смените чаршафите, а? Това е хубаво. Виждате ли тези кървави петна? Искате ли да се обзаложим, че става въпрос за кръвта на Марино, а не за вашата? — Дари я с един продължителен поглед и добави: — Той е кървял, вие не. Това вече е изненада. Предполагам, че някъде тук ще открием и окървавен пешкир… — Завъртя се на токчета, очите й се насочиха към банята: — Може би сте го изпрала, но това е без значение. Имаме начин да изследваме и прана материя.
— Ама вие сте по-лоша и от него! — извика госпожа Полсън, но физиономията й се промени. — Мисля, че като жена би трябвало да проявите поне мъничко състрадание!
— Към кого? Към жена, която обезобразява един мъж, а след това го обвинява в сексуално насилие? Мисля, че в целия свят няма да се намери нормална жена, която да ви съчувства, госпожо Полсън!