Скарпета се наведе и започна да дърпа чаршафите.
— Хей, какво правите? Недейте!
— Ще ги взема, ще направя и други неща. Само гледайте! Смъкна чаршафите и сръчно ги натика в една от калъфките на леглото.
— Нямате право! Вие дори не сте полицай!
— О, аз съм много по-лоша от полицаите! — озъби й се Скарпета и пусна издутата калъфка върху голия матрак. — Какво още? — Очите й пробягаха по вещите в спалнята. — Сутринта, когато се сблъскахте с Марино в службата по съдебна медицина, може би не обърнахте внимание, че той беше с панталоните, които е носил и снощи. И със същото бельо. На практика ги е носил през целия ден. Вероятно знаете, че когато един мъж е правил секс, той винаги оставя някакви следи по бельото, а в някои случаи и по панталоните си. Но в случая с Марино това не беше така. По бельото и панталоните му нямаше никакви следи, освен следите от кръв, която сте му пуснали вие. Може би не сте наясно, че пердетата ви са полупрозрачни и случайният минувач може да види какво става в къщата ви — дали имате гост, дали се карате, или сте увлечени в романтичен разговор — разбира се, ако изобщо сте на крака. Да не говорим какво виждат съседите ви, когато лампите ви светят или сте запалили камината…
— Може би в началото всичко между двама ни беше нормално — подхвана госпожа Полсън с тона на човек, който е взел своето решение. — Обикновен контакт между мъж и жена, които взаимно се харесват. Може би съм била малко отнесена, тъй като той ме смущаваше. Нахвърли ми се директно, както си бяхме с дрехите. Но не успя да го направи. Голям мъж, но въпреки това не направи нищо…
— Как да го направи, след като вие непрекъснато сте пълнили чашата му с бърбън? — попита Скарпета, вече напълно убедена, че Марино не е правил секс с тази жена. Просто не би могъл да го направи. Но той продължаваше да се опасява, че е било точно обратното, като този страх е примесен и с едно друго опасение — че не е успял…
Приближи се до вратата на гардероба и клекна пред ботушите. Пренесе ги до леглото и ги остави редом със завързаното бельо. Бяха големи и изглеждаха доста солидни.
— На Франк са — поясни госпожа Полсън.
— Ако сте ги обувала, вътре ще има следи от вашето ДНК — предупреди я Скарпета.
— Твърде големи са за мен — поклати глава жената.
— Чухте ме. Една ДНК проба ще ни разкрие много неща. — Скарпета влезе в банята и вдигна камуфлажната тениска. — Предполагам, че и тази фланелка принадлежи на Франк…
Госпожа Полсън не отговори.
— Сега вече можем да се прехвърлим в кухнята — добави Скарпета. — Няма да откажа нещо топло за пиене. Може би чаша кафе… Каква марка бърбън пихте снощи? Би трябвало и вие да не сте много добре, освен ако не сте била заета да пълните единствено неговата чаша… Защото днес Марино си е направо зле и има нужда от лечение… — С тези думи Скарпета се обърна и бързо се насочи към кухнята.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че се нуждаеше от лекар.
— И отиде на преглед, така ли?
— Беше изследван и фотографиран, сантиметър по сантиметър. Не е в добра форма. — Скарпета се огледа и видя кафеварката. Беше поставена до умивалника, съвсем близо до мястото, където вчера беше оставено шишенцето със сиропа. Днес обаче него го нямаше, не се виждаше и никъде наблизо. Тя свали памучните ръкавици и ги натика обратно в джоба на жакета си.
— Нищо чудно — сви рамене домакинята. — След това, което направи…
— Вече можете да я забравите тая история! — сбърчи нос Скарпета, докато пълнеше стъклената каничка с вода от чешмата. — Тя е лъжа отначало докрай, затова по-добре си мълчете! Ако имате някакви наранявания, дайте да ги видим!
— Ако ги покажа на някого, това ще бъде полицията — отсече госпожа Полсън.
— Къде си държите кафето?
— Не знам какво си мислите, но то явно не е истина — каза госпожа Полсън, отвори фризера и сложи пликче с кафе до машината. От шкафа извади кутийка филтри и остави Скарпета сама да се оправя.
— В днешно време не е лесно да стигнем до истината — кимна Скарпета, отвори пликчето и сложи филтър на машината. После започна да я зарежда с кафе, използвайки за мярка малката пластмасова лъжичка, която откри в пакета.
— Питам се защо е така. Изпитваме големи трудности да открием истината за инцидента с Джили. Сега ни се изплъзва и истината за това, което се е случило снощи. Много бих искала да чуя какво мислите за истината, госпожо Полсън. Затова реших да се отбия…
— Нямах намерение да казвам за Пит на когото и да било — горчиво рече домакинята. — Ако съм имала, досега щях да съм го направила, нали? Ако трябва да бъда откровена, ще ви кажа, че снощи той прекара много добре…