— Прекарал е добре? — вдигна вежди Скарпета, облегна се на плота и скръсти ръце пред гърдите си. Кафето започна да се процежда, ароматът му изпълни цялата кухня. — Значи и вие сте прекарали добре, стига да сте обезобразена като него!
— Всъщност, не знам точно как изглеждам в момента…
— Нищо не ви боли, доколкото разбирам от свободните ви движения — отбеляза Скарпета. — На практика той едва ли ви е сторил нещо по-съществено след толкова много бърбън. Преди малко сама го признахте…
— А вие май сте доста близка с него и затова сте тук! — изгледа я госпожа Полсън и в очите й проблесна нескрит интерес.
— Да, аз съм близка с него, но по начин, който едва ли ще разберете! Споменах ли ви, че освен патолог, аз съм и юрист? Искате ли да научите какво ви чака за фалшиво обвинение в сексуално насилие? Някога била ли сте в затвора?
— Ясно, ревнувате — кимна госпожа Полсън и устните й се разтеглиха в победоносна усмивка.
— Мислете каквото искате, но не забравяйте и за затвора, госпожо Полсън! — отсече с леден глас Скарпета. — Представете си какво ще стане, като ревнете, че сте била изнасилена, а уликите ви обвинят в лъжа!
— Успокойте се, няма да ревна — отговори госпожа Полсън и чертите й видимо се втвърдиха. — Всъщност, никой не ме е изнасилвал. А вашият приятел е едно голямо бебе, това мога да ви кажа. Мислех, че ще ми бъде приятно с него, но явно сбърках. Така че можете да си го приберете обратно, госпожице доктор, адвокат и всичко останало!…
Кафето се свари и Скарпета попита къде има чаши. Госпожа Полсън извади две от бюфета и сложи по една лъжичка в тях. Започнаха да пият прави, внезапно госпожа Полсън заплака. Прехапа долната си устна, сълзите се затъркаляха по бузите й.
— Няма да отида в затвора — поклати глава тя.
— Аз също не бих искала да ви видя там — каза Скарпета и отпи глътка кафе. — Защо го направихте?
— Това са лични неща — отвърна, без да я гледа, жената.
— Дори когато причинявате болка на партньора си, когато го наранявате до кръв? Това не са лични неща, а престъпление. Отдавна ли практикувате грубия секс?
— А вие вероятно сте някаква пуританка — ядоса се госпожа Полсън и отиде да седне на масата. — Вероятно има доста неща, за които никога не сте чувала.
— Може би — съгласи се Скарпета. — Разкажете ми за играта.
— Накарайте него.
— Вече чух всичко, което Марино знае за играта ви — поне за онази, която сте играли снощи с него — каза Скарпета и отпи нова глътка от чашата си. — Но вие играете от доста време, нали? И вероятно сте започнали с Франк, бившия ви съпруг…
— Не съм длъжна да ви отговарям — сви устни госпожа Полсън. — А и не виждам причина да го правя…
— Нали помните розата, която открихме в скрина на Джили? — мина в настъпление Скарпета. — Споменахте, че Франк може би знае нещо за нея. Какво искахте да кажете?
Домакинята не отговори. Седеше зад масата, стискаше чашата с две ръце и мълчеше, а в очите й се четеше омраза.
— Мислите ли, че Франк би могъл да направи нещо лошо с Джили, госпожо Полсън?
— Не знам кой е оставил тази роза — промърмори жената, забила поглед в същото място на стената, в което гледаше и по време на вчерашния им разговор. — Не съм аз. Не съм я виждала преди, нито в стаята й, нито някъде другаде в къщата. Имайте предвид, че редовно преглеждах чекмеджетата й. Бях го направила само ден по-рано, когато подреждах изпраното й бельо. Джили не обичаше да си подрежда нещата и аз най-редовно го правех вместо нея. Но не съм виждала никакви рози… — Млъкна и изпусна въздуха от гърдите си, без да отмества очи от стената.
Скарпета изчака, тъй като не искаше да пропусне нищо. В стаята се възцари тежка тишина.
— Най-зле беше в кухнята — продължи най-сетне госпожа Полсън. — Оставяше храната където завари, не прибираше дори сладоледа в камерата. Не мога да ви опиша колко храна съм изхвърлила! — Лицето й се сгърчи от мъка: — И с млякото беше същото… Редовно го изливах в умивалника, защото тя го оставяше да се вкисне. — Гласът й видимо трепереше: — Знаете ли какво е да ходиш непрекъснато подир някого и да му прибираш натурията?
— О, да — кимна Скарпета. — Това беше една от причините за развода ми.
— И Франк беше същата стока — добави госпожа Полсън, продължавайки да гледа в стената. — И на него му слугувах…
— Ако допуснем, че Франк е направил нещо на Джили, какво според вас би могло да е то? — попита Скарпета, формулирайки въпроса си така, че да избегне едносричен отговор.
Госпожа Полсън продължаваше да се взира в стената, без да мигне.