— Направил й е нещо, макар и по свой начин…
— Имам предвид физически — уточни Скарпета. — Джили е мъртва…
Очите на домакинята бързо се наляха и тя ги избърса с юмрук.
— Когато това се случи, него го нямаше. Става въпрос за нещо друго, извън къщата…
— Какво по-точно? Кога се е случило?
— Във времето, когато отскочих до аптеката. Тогава се е случило… — Отново вдигна ръка да избърше насълзените си очи. — Като се прибрах, прозорецът беше отворен… Абсолютно сигурна съм, че на излизане беше затворен. Не знам дали Джили го е отворила. И не казвам, че това е работа на Франк, макар да съм убедена, че е забъркан по някакъв начин… Докосне ли се до нещо, то се чупи или умира. Странно е да го казвам за човек, който по професия е лекар, но искам да го знаете…
— Сега трябва да тръгвам, госпожо Полсън. Разговорът ни не беше лесен. Имате номера на мобилния ми телефон, обадете се, в случай че си спомните нещо важно.
Домакинята кимна. Сълзите продължаваха да се стичат по бузите й.
— Тук може би е идвал и някой друг, за когото нищо не знаем — подхвърли Скарпета. — Имам предвид, освен Франк. Може би човек, когото Франк е поканил и който си е падал по същите игри…
Тръгна към вратата, но госпожа Полсън не помръдна от мястото си.
— Опитайте да си спомните — добави патоложката. — Джили не е починала от грип, а ние искаме да разберем какво точно се е случило с нея. И ще разберем, рано или късно ще разберем. Но вие бихте желали това да стане час по-скоро, нали?
Госпожа Полсън продължаваше да гледа в стената.
— Можете да ми звъните по всяко време — увери я Скарпета, излезе в коридора и се огледа: — Много ще ви бъда благодарна, ако ми намерите едно-две по-големи чувалчета за боклук…
— Под мивката — глухо се обади госпожа Полсън. — Но мисля, че няма да ви трябват…
Скарпета отвори шкафа под умивалника и извади четири чувалчета от една картонена кутия.
— Ще ги взема — рече тя. — Надявам се, че наистина няма да ми трябват.
Отби се в спалнята и натика торбата с чаршафите, ботушите и тениската в чувалчетата. Влезе в дневната да облече палтото си и побърза да напусне къщата. Две от чувалчетата тежаха от чаршафите и завивките, а другите две бяха значително по-леки, тъй като съдържаха само тениската и чифт ботуши. Обувките й бързо се намокриха в локвите, прониза я студ. Дъждът постепенно преминаваше в сняг.
32.
Вътрешността на бара „Другият начин“ тънеше в мрак. Жените, работещи тук, отдавна бяха престанали да обръщат внимание на Едгар Алан Пог. В началото му хвърляха коси, изпълнени с интерес погледи, после в очите им се появи презрение, бързо сменено от безразличие. Той извади черешката от чашата си с мараскин и бавно започна да върти дългата й дръжка.
В „Другият начин“ обикновено пиеше специалитета на заведението — коктейл на име „Кървав залез“, който представляваше смес от водка и разни други работи, които неизбежно присъстваха в коктейлите. Неговите имаха оранжево-червен цвят и се разстилаха неравномерно над дъното на чашата. „Кървавият залез“ прилича на залез само преди разклащането на чашата, водещо до объркване и смесване на течностите, сиропите и разните други работи. След подобно действие коктейлът придобива един тривиален оранжев цвят. А след разтопяването на леда това, което бе останало в чашата му, приличаше на портокаловия сок, който пиеше като дете. Помнеше, че най-много му харесваше сокът в пластмасовите портокали, който пиеше с помощта на дълги зелени сламки, направени така, че да приличат на стебла. Самият сок беше доста разреден й гаден, но пластмасовият портокал неизменно създаваше илюзията за свеж и натурален нектар. При всяко посещение в Южна Флорида той молеше майка си да му купи пластмасов портокал, но винаги оставаше разочарован.
Хората са като тези пластмасови портокали и тяхното съдържание — винаги има разлика между вида и вкуса им. Пог вдигна чашата си и ритмично я разклати. Оранжевата течност на дъното стана малко по-хомогенна. Помисли дали да си поръча още един „Кървав залез“, но преди това пресметна колко пари са му останали и прецени степента на алкохолното си опиянение. Изобщо не беше пияница, дори напротив — не беше се напивал нито веднъж в живота си. Адски го беше страх от алкохолното опиянение и не можеше да поеме дори глътка от „Кървавия залез“ или друг коктейл, без да подложи на анализ моментното си състояние. Освен това беше загрижен за теглото си, а всеки знае, че от алкохола се дебелее. Майка му беше дебела. Разбира се, това не стана изведнъж, а с течение на годините. Много жалко, тъй като на времето беше истинска хубавица. Това си е семейна черта, обичаше да повтаря тя. Продължавай да се тъпчеш и ще разбереш какво имам предвид. Винаги се започва с едно невинно закръгляне на талията.