— Бомбата може да се свърже и с други неща — подхвърли Руди. — Луси ще ти обясни по-подробно. Ако случайно я чуеш преди мен, кажи й веднага да ми се обади!
— Руди, ти несъмнено ще направиш каквото сметнеш за необходимо. Аз искам само да изразя надежда, че това е единственото взривно устройство наоколо и онзи, който го е поставил там, не е заложил и други капани… Имала съм смъртни случаи от взривяването на подобни химикали, които или са избухнали в ръцете на жертвите, или са проникнали в дробовете им. Киселината е толкова силна, че устройството се взривява още преди края на химическата реакция.
— Знам, знам…
— Моля те, направи необходимото да разбереш дали наоколо няма и други потенциални жертви. Единствено това ме тревожи, когато ти се занимаваш с подобни случаи… — По този начин искаше да го предупреди, че ако не възнамерява да извика полиция, трябва да поеме отговорността и да направи всичко възможно за безопасността на мирните граждани.
— Бъди спокойна, знам какво да правя — отвърна той.
— Исусе! — въздъхна Скарпета, изключи джиесема си и погледна към Марино. — Какво става там, в името на всемогъщия Господ Бог? Снощи трябваше да се свържеш с Луси. Тя не ти ли каза какво става? Не съм я виждала от септември и нямам никаква представа какво прави…
— Киселинна бомба, а? — подхвърли Марино. Беше се изправил в седалката и изглеждаше готов всеки момент да се втурне в защита на Луси.
— По-скоро бомба, която експлодира след протичането на определена химическа реакция — коригира го тя. — Като онези в околностите на Феърфакс, с които доста се изпотихме. Помниш ли какво стана преди няколко години в северната част на Вирджиния? Банда хлапаци с прекалено много свободно време, които се забавляваха да взривяват пощенски кутии… Една жена почина.
— Мамка му — изруга той.
— Лесно достъпни и изключително опасни. С pH единица или под единица, което означава извънредно висока киселинност. Би могла да гръмне право в лицето на Луси. Благодаря на Бога, че не е била там, за да тръгне да я отстранява сама… С нея човек никога не може да е сигурен.
— У дома й, а? — попита Марино с натежал от гняв глас. — Бомбата е била заложена в къщата й във Флорида?
— Какво ти каза снощи?
— Разказах й за Франк Полсън и за развоя на събитията тук. И това беше всичко. Отговори ми, че ще има грижата. В онази огромна къща, която се охранява от камери и всякакви други електронни чудеса? Бомбата е била там, така ли?
— Хайде, ела да влезем — рече Скарпета и отвори вратата. — Ще говорим по пътя…
38.
Поставена в близост до прозореца, масата с компютъра беше приятно огряна от слънчевите лъчи. Руди докосваше няколко клавиша, изчакваше известно време, после набираше някакъв текст и отново изчакваше. По този начин сърфираше из интернет, търсейки нещо, което беше сигурен, че е там. Нещото, което беше задействало проклетия психопат. Вече беше сигурен, че бомбата не е поставена случайно.
Намираше се в офиса на тренировъчния лагер и си запълваше времето с интернет, тъй като чакаше резултатите от изследването на отпечатъците — частични и пълни, които беше предал в една криминологическа лаборатория наблизо. Вече имаше новини и душата на Руди пищеше като някое от фераритата на Луси на шеста скорост. Набра номера и тикна слушалката под брадичката си. Пръстите му продължаваха да тичат по клавиатурата, а очите му не се отделяха от плоския екран на монитора.
— Хей, Фил… Голяма пластмасова чаша, изрисувана с „котка в шапката“. От онези с тръбичките, в които закусвалните предлагат газирана вода или наливна кола. Да, точно те — има ги и по бензиностанциите, и по магазините на самообслужване. Става въпрос именно за „котка в шапката“. Необичайно, нали? Можем ли да я проследим? Не се шегувам. Става въпрос за авторски права, нали? Но филмът е доста стар. Излезе някъде около миналата Коледа. Не съм ходил да го гледам, а ти престани да се правиш на умник. Сериозно те питам, възможно ли е тези чаши с „котка в шапката“ все още да не са се изчерпали? В най-лошия случай той си ги е имал от известно време насам, но все пак сме длъжни да опитаме. Да, свалихме отпечатъци. Този тип дори не се опитва… Пет пари не дава дали оставя отпечатъци навсякъде. Върху рисунката, която залепи на вратата на шефката. Вътре в спалнята, където бе нападната Хенри, сега и върху бомбата. Най-накрая обаче стигнахме и до съвпадение в системата за идентификация на отпечатъците. Не е за вярване, нали? Не, все още нямаме име. Може и да не получим такова… Съвпадението е получено при съпоставянето на отпечатъци от два случая. Проверяваме. Това е всичко, с което разполагам засега…