Прекъсна разговора и отново се обърна към компютъра. Информационните канали на Луси в интернет със сигурност бяха повече от реактивните турбини, произвеждани от „Прат & Уитни“, но тя никога не се беше вълнувала от вероятността световната мрежа да излъчва информация, която я засяга лично. И доскоро беше така. Обикновено специалните оперативни работници не търсят публични изяви — с изключение на случаите, при които са замразени и жадни за славата на Холивуд. Но Луси не попадаше в тази категория, тъй като беше пряко свързана с Холивуд, с Хенри и всичките неприятни последици, произтичащи от това. Проклетата Хенри, помисли си той, докато пръстите му тичаха по клавиатурата. Проклетата провалена актриса Хенри, която беше решила да се прави на ченге! Проклетата Луси, която пък беше налапала въдицата и я беше наела!
Стартира ново търсене, набирайки името „Кей Скарпета“, след което добави „племенница“. Хоп, започна да става интересно…
Взе един молив и го завъртя между пръстите си, а очите му пробягваха по материал, излъчен от АП през септември. Беше кратък материал, съдържащ само новината, че във Вирджиния е бил назначен нов главен съдебен лекар — доктор Джоел Маркъс от Сейнт Луис, който заема мястото на Скарпета след цели пет години без титуляр на поста и произтичащия от този факт хаос. Споменаваше се и името на Луси — след като напуснала Вирджиния, доктор Скарпета работела като консултант на частната детективска кантора „Последният участък“, основана от нейната племенница Луси Фаринели, бивш агент на ФБР.
Това не е съвсем вярно, рече си Руди. Скарпета не работи директно за Луси, което обаче не им пречи да обединяват усилията си при определени случаи. По принцип е изключено Скарпета да стане подчинена на Луси — той прекрасно разбираше това. След което в главата му възникваше неизбежния въпрос: как тогава самият той продължаваше да го прави? Беше забравил за статията, но в един момент се сети и й вдигна скандал. Не можеше да си обясни как, по дяволите, нейното име и това на „Последният участък“ се оказаха замесени в материала за доктор Джоел Маркъс. Рекламната шумотевица е последното нещо, което би могла да иска фирма като тяхната. И такава нямаше, докато Луси не навлезе в развлекателната индустрия. То не бяха слухове, то не бяха клюки, които по неведоми пътища достигаха до таблоидите и магазинните телевизионни предавания.
Стартира нова търсачка, присви очи и се опита да открие нещо изненадващо, нещо, за което не беше се сетил до този момент. Пръстите му чукаха по клавиатурата механично, сякаш без участие на съзнанието. На екрана се изписа името „Хенриета Уолдън“. Чиста загуба на време, рече си в първия момент Руди. Когато е била второразрядна актриса, най-често безработна, тя се е казвала Джен Томас или нещо друго ненатрапчиво от тоя сорт. Посегна към кутийката пепси, без да гледа, тъй като очите му останаха заковани в екрана, изненадани от неочаквания успех. Търсачката бе открила три информации под зададеното име.
— Хайде, бъди нещо значително! — помоли се Руди и гласът му отекна ясно в празното помещение. Пръстът му кликна на първата информация.
Оказа се, че една Хенриета Тафт Уолдън от Линчбърг, Вирджиния, починала преди сто години, е била богата привърженица на аболиционизма. Уф, това трябва да е било истинска сензация, рече си Руди. Привърженица на аболиционизма по времето на Гражданската война, при това дама, при това във Вирджиния! Госпожа Хенриета трябва да е била наистина корава жена! Кликна на втората информация. Другата Хенриета Уолдън се оказа жива, но на преклонна възраст. Обитаваше ферма във Вирджиния и се занимаваше с отглеждане на расови коне. Наскоро беше дарила един милион долара на НААКП, каквото и да означаваше това. Вероятно бе наследница на първата Хенриета Уолдън, помисли си Руди, след което се запита дали Джен Томас не си е харесала псевдонима заради тези забележителни привърженички на аболиционизма — едната отдавна мъртва, а другата мъждукаща… И ако е така, защо? Представи си привлекателната външност на русокосата Хенри, най-вече надменно изпъчената й осанка. Какво би я привлякло към целомъдрено възпитаните жени, превърнали правата на черните в кауза на живота си? Най-вероятно се беше повлияла от либералните настроения в Холивуд, цинично заключи той, кликвайки на последната информация.
Оказа се, че това е кратка статия от „Холивудски репортер“, публикувана в средата на октомври:
Бившата актриса и настоящ служител от Градското полицейско управление на Лос Анджелис Хенри Уолдън подписа договор с престижната международна агенция за лична охрана „Последният участък“, собственост на бившата специална агентка и любителка на хеликоптери и ферарита Луси Фаринели, която пък се пада племенница на известната патоложка Кей Скарпета. Агенцията е със седалище в по-малкия Холивуд — този, който се намира във Флорида, и наскоро откри офис и в Лос Анджелис, предлагайки охрана на известни личности. Имената на тези личности се пазят в тайна, но „Холивудски репортер“ все пак успя да научи, че част от тях са топ звезди от шоу бизнеса, сред които личат имена като актрисата Глория Ръстик и рапъра Рет Ридли.