„Това е най-вълнуващата и най-предизвикателната роля в живота ми — обяви Уолдън. — Кой би могъл да я върши по-добре от човек, който някога е работил в областта на шоу бизнеса?“
Работил е силно казано, тъй като русокосата хубавица се е радвала на дълги паузи между епизодичните си артистични изяви. Вероятно за нея парите не са проблем, защото семейството й разполага с купища от тях. Уолдън е известна с второстепенните си роли в скъпи филмови продукции като „Бърза смърт“ и „Не бъди там“. Ако внимавате, може и да не я пропуснете — тя е онази с големия патлак…
Руди разпечата статията и остана на мястото си, отправил поглед в осветения екран. Питаше се дали Луси знае за този материал. Питаше се защо не е побесняла, ако го е прочела, и защо в такъв случай не е уволнила Хенри още преди месеци. И защо не беше споделила с него? Подобно нарушение на протокола е нещо твърде необичайно. Той остана шокиран от факта, че Луси изобщо го е допуснала. Не можеше да си представи, че някой, който работи за агенцията, дава интервю за медиите — освен ако това не е била специално планирана операция. Имаше само един начин да разбере истината, рече си той и посегна към телефона.
— Хей, къде си? — попита, когато гласът на Луси прозвуча в слушалката.
— В Сейнт Огъстин, чакам да заредя с гориво — отвърна тя. Гласът й беше угрижен. — Вече знам за шибаната бомба.
— Не се обаждам заради нея. Предполагам, че вече си разговаряла с леля си…
— С Марино. Нямах време за подробности — ядосано добави тя. — Има и нещо друго, така ли?
— Знаеш ли, че твоята приятелка е дала интервю за медиите във връзка с постъпването си при нас?
— Не я наричай моя приятелка!
— Добре, за това ще говорим по-късно — каза с престорено спокойствие Руди. — Сега отговори на въпроса ми: знаеше ли?
— Не знам нищо за никакво интервю! — отсече Луси. — За какво става въпрос?
Руди й прочете материала, а след това зачака реакцията й. Знаеше, че такава ще има, и съжаляваше, че не може да я види. В крайна сметка това беше една доста непочтена ситуация и Луси би трябвало да признае, че е така. Но тя мълчеше и той притисна слушалката до ухото си:
— Там ли си още?
— Да — рязко отвърна тя, помълча малко и добави: — Не знаех…
— Е, сега вече знаеш. Смятам, че се налага да направим оглед на разкрилата се пред нас друга слънчева система — богатото й семейство, да установим има ли някаква връзка с истинските Уолдън и кой, по дяволите, знае за тези подробности. Но най-важното е да разберем дали онзи психопат е прочел материала и ако да — защо действа по този начин? Любопитен е и фактът, че творческият й псевдоним съвпада с една стара вирджинска фамилия, чиито представители от женски пол са демонстрирали топли чувства към правата на цветнокожите. Може би ще се окаже, че срещата между теб и нея не е била напълно случайна.
— Това е смешно! — ядоса се Луси. — Ти май наистина си превъртял! Името й беше в списъка на служителите от полицията в Лос Анджелис, които имаха опит и в охранителния бизнес…
— О, я стига глупости! — кипна и Руди. — Майната му на списъка! Ти си водила разговори с местната полиция и тя се е оказала там. Била си съвсем наясно, че няма опит в личната охрана, но въпреки това си я наела!
— Не желая да говоря по този въпрос по мобилен телефон! — отсече Луси. — Дори когато става въпрос за телефони като нашите!
— И аз — съгласи се Руди. — Иди при своя психоаналитик… — Това беше кодовото име на Бентън Уесли. — Сериозно ти говоря, защо не му звъннеш? Той сигурно ще има някакви идеи. Кажи му, че му пращам статията по електронната поща. Имаме отпечатъци. Става въпрос за същия перка, който е автор на твоята малка скица… Бомбата в пощенската кутия е негово дело…
— Голяма изненада, няма що! — Замълча за момент, после добави: — Вече говорих с психоаналитика си. Той ще направи мониторинг на цялата ми дейност тук…
— Добра идея. О, щях да забравя! Открих един косъм, залепнал на тиксото. Онова, което е използвано за химическата бомба…