— Проклет да съм! — доволно възкликна Ийс. — По тоя въпрос си блъсках главата като луд и все не стигах до логично обяснение… Същото проклето нещо открих и в случая с Болното момиче, или случая „Полсън“ — разбира се, ако сме на една и съща вълна… Ще ми позволиш ли да хвърля едно око?
Скарпета се плъзна назад заедно със стола си. Изпитваше облекчение, но объркването й не намаля. Люспиците боя и костният прах се връзваха със смъртта на тракториста, но нямаха нищо общо със случая „Джили Полсън“. Как е възможно същите микроскопични частици да бъдат открити и в устата й?
— Абсолютно същата проклета гадост! — отсече категорично Ийс. — Сега ще ти покажа проби от Болното момиче. Няма да повярваш! — Той издърпа един дебел плик от купчината на бюрото си и измъкна от него картонена папка, съдържаща стъкълца с проби. — Държа нейните проби да са ми подръка, тъй като непрекъснато се връщам на тях… — Едно от стъклата зае мястото под окуляра: — Ето, гледай… Червени, бели и сини люспи боя, някои от тях залепнали за метални частици, други — не… — Завъртя плочката и я нагласи на фокус: — Боята е еднопластова, епоксиден емайллак, което означава, че може да бъде променена. В смисъл, че първоначалният цвят може би е бил бял, но след това са го оцветили, най-вече с червено и синьо. Ето, виж…
Ийс си беше направил труда да отдели всички частици от материалите, които му бяха възложили да изследва по случая „Полсън“. В резултат на стъклото се виждаха единствено миниатюрните люспици боя, оцветени в червено, бяло и синьо. Изглеждаха големи и блестящи като детски кубчета, но за разлика от тях имаха неправилна форма. Някои бяха залепнали за мътно проблясващи метални частици, други бяха само боя. Цветът и съставът на боята бяха абсолютно идентични с тези, които току-що бе открила в своите почвени проби. Недоверието й бавно се превръщаше в смайване. Не беше в състояние да мисли. Мозъкът й забави дейността си като компютър с прекалено задръстена памет. Беше абсолютна неспособна да открие някакво логично обяснение.
— А това са другите частици — тези, които наричаш костен прах — продължи Ийс, извади първото стъкло и го замени с ново.
— Открихте ги при изследването на тялото й, така ли? — попита Скарпета, все още неспособна да повярва на очите си.
— В това няма никакво съмнение. Гледаш това, което е открито при първоначалния микробиологически тест на трупа.
— Същият проклет прах!
— Представи си какви количества от него трябва да има там, на площадката! — възкликна Ийс. — Повече от звездите във вселената!
— Няколко частици изглеждат износени и стари, като част от естествения процес на люспене и обелване — отбеляза Скарпета. — Виждаш ли колко изтънени и закръглени са краищата им? Подобен прах очаквам да открия при скелети или изкопани отделни кости, намерени някъде в гората. Ако не е травмирана, костта ще отделя и нетравмирани прашинки. Но няколко частици от тези… — Тя сръчно изолира миниатюрно късче костен прах, което беше по-светло на цвят и с назъбени краища. — На мен лично ми изглеждат доста пулверизирани…
Ийс се наведе да погледне през окуляра, после отново се отдръпна, за да й направи място.
— Според мен тази частица тук е обгорена — каза след кратка пауза тя. — Забеляза ли колко е фина? Виждам лек затъмнен оттенък, който се дължи на карбонизация, причинена от изгаряне. Но ако я докосна с пръст, тя положително ще се залепи за мазната ми кожа — за разлика от обикновените костни люспици… — В гласа й се долови неподправен интерес. — Мисля, че това, което разглеждаме, представлява част от кремирани кости… — Нагласи микроскопа и ярката светлина попадна точно върху синьо-бялата частица с карбонизирани краища: — Изглежда тебеширена и напукана, но не е задължително фрактурите да са причинени от висока температура. Не знам… Никога досега не съм имала причини да се задълбочавам върху костен прах… Елементният анализ ще покаже за какво става въпрос. При изгорелите кости трябва да очакваме определени количества калций и високо фосфорно ниво… — Говореше, без да вдига глава от окуляра. — Между другото, очаквам да открием костен прах и в развалините на старата сграда, където имаше малък крематориум. Един Господ знае колко трупа са изгорени там през годините. Но признавам, че съм доста озадачена от наличието на такъв прах тук, в тези проби, които са взети на значително разстояние от някогашния крематориум — дори определено от настилката пред задния вход… Тази част на сградата все още не е разрушена, паркингът изобщо не е пипан, същото важи и за някогашното анатомично отделение. Помниш ли задния вход на старата сграда?