— Вече си мислех, че си изчезнала от лицето на земята! — каза Руди в момента, в който се включи. — От три часа се опитвам да вляза във връзка с теб. Какво правиш, за Бога? Откога престана да се обаждаш на джиесема си? Само не ми казвай, че не работи, защото няма да ти повярвам. Този телефон има обхват навсякъде, освен това те търсих и по радиостанцията. Но ти си изключила проклетото нещо, нали?
— Успокой се, Руди — рече тя. — Батерията ми беше паднала. Нито телефонът, нито радиостанцията могат да работят без батерии… Съжалявам.
— Не си ли взе зарядното?
— Вече казах, че съжалявам, Руди!
— Хубаво. Става въпрос за нова информация и няма да е зле, ако моментално тръгнеш насам…
— Какво се е случило? — попита Луси и седна на пода под контакта, в който беше включила зарядното.
— За съжаление ти не си единствената, на която нашият човек е изпратил малък подарък… Някаква бедна старица е получила една от химическите му бомби, но не е имала твоя късмет…
— Исусе! — прошепна Луси и за миг затвори очи.
— Била е келнерка в някакъв скапан бар в Холивуд, намиращ се точно срещу една бензиностанция на „Шел“. И познай какво се продава там: високите пластмасови чаши с капак и сламка, известни като „Голямата глътка“! Жертвата е силно обгорена, но няма опасност за живота й. По всяка вероятност той е посещавал заведението, в което работи. Казва се „Другият начин“, може би си го чувала…
— Не съм — почти безгласно отговори тя, представяйки си ясно обгорената — Исусе!
— В момента претърсваме района. Изпратих част от нашите хора. Не наемниците, защото те едва ли са най-острите ножове в чекмеджето — ако разбираш какво искам да ти кажа…
— Исусе! — потрети тя, неспособна да разсъждава трезво. — Няма ли най-сетне нещо да е като хората?!
— Те са най-близо до понятието „като хората“ — успокои я Руди. — Имам още две новини. Според леля ти Пог най-вероятно носи перука. Дълга перука, черна и къдрава, изработена от боядисана човешка коса. Мисля, че митохондриалният ДНК тест ще ни покаже интересни неща… Най-много да стигнем до някоя проститутка, която е продала косата си на някой производител на перуки, за да си купи дрога…
— Само това ли можеш да ми кажеш? Че носи перука?
— Едгар Алан Пог е червенокос. Леля ти е открила червени косми в леглото в къщата, където се е укривал. Перуката обяснява дългия черен косъм в леглото на Джили Полсън, също и подобните косми на тиксото, с което е била закрепена бомбата в пощенската ти кутия. Според леля ти перуката дава обяснение на много неща. Издирваме и колата му. Оказа се, че госпожа Арнет — старицата, която е умряла в къщата зад тази на семейство Полсън, е притежавала бял буик модел деветдесет и първа, който изчезва безследно след смъртта й… Близките й изобщо не се сетили за него, а май и за нея… Според нас има вероятност Пог да кара точно този буик, който все още е регистриран на името на госпожа Арнет. Затова пак повтарям — няма да е зле веднага да тръгнеш насам. И без това е опасно да отсядаш в къщата си.
— Не се безпокой — рече тя. — Кракът ми няма да стъпи повече в тази къща!
51.
Едгар Алан Пог затвори очи. Седеше в белия си буик на един паркинг на магистрала А–1А и слушаше музиката, която бе станала популярна с името рок за възрастни. Стискаше клепачи и се опитваше да не кашля. Дробовете му пареха при всеки напън, тресеше го и му се виеше свят. Не знаеше кога свърши уикендът, но той наистина си беше отишъл без следа. Станцията, която излъчваше рок за възрастни, обяви, че това е часът на големите задръствания, понеделник сутрин. Пог се разкашля и очите му се насълзиха в опита да диша дълбоко.
Беше пипнал грип. Най-вероятно от онази червенокоса келнерка в „Другият начин“. В петък вечерта се беше приближила до масата му, точно когато се готвеше да си тръгне. Изправи се пред него, бършейки нос с книжна салфетка. Твърде близо, за да бъде сигурна, че ще й се плати. Както обикновено, той трябваше да отмести стола си и да стане, за да привлече вниманието й. На практика му се искаше да изпие още един „Кървав залез“ и беше готов да си го поръча, но червенокосата келнерка не желаеше да бъде обезпокоявана. Никоя от тях не желаеше да бъде обезпокоявана. Затова заслужено получи един Голям портокал…