Веднага след назначаването си Филдинг стана член на съдебномедицинския екип под нейно ръководство. Тя му изнесе първите лекции по съдебна патология, научи го не само на професионална компетентност, но и на прецизните и акуратни съдебномедицински огледи на местопрестъпленията, на високопрофесионалните похвати по време на аутопсиите. С лека тъга си спомни нетърпението, с което младият лекар се нахвърляше върху поредния случай, охотата, с която я придружаваше в съда и слушаше експертните й заключения, огромното желание, с което изчиташе архивите в кабинета й. Сега обаче насреща й стоеше един уморен и амортизиран човек със сериозни кожни проблеми. А самата Скарпета се чувстваше чужда на мястото, от което някога я бяха уволнили.
— Наистина трябваше да ти завъртя един телефон — промърмори тя, докато разкопчаваше евтиния кожен колан на господин Уитби и дърпаше ципа на протърканите му зелени панталони. — Но по случая „Джили Полсън“ ще работим заедно и без съмнение ще го разрешим по най-бързия начин…
— О, да — кимна Филдинг.
Едно време не използваше този израз толкова често.
7.
Хенри Уолдън стъпваше леко, плъстените й пантофи не издаваха никакъв шум при съприкосновението си с килима. Носеше се като някакъв черен дух към креслото от бежова кожа, разположено срещу дивана.
— Взех душ — съобщи тя, докато сядаше на стола и подвиваше крака под себе си.
Бентън улови блясъка на свежата й кожа, нежната белота от вътрешната страна на бедрата й. Но го направи по начин, който нямаше нищо общо с погледите и реакциите на повечето мъже.
— А защо толкова настояваше? — не пропусна да го попита, въпреки че задаваше този въпрос всяка сутрин от пристигането си насам.
— Нали сега се чувстваш по-добре, Хенри?
— Тя кимна, наблюдавайки го втренчено като кобра.
— Дребните неща са много важни. Хранене, сън, поддържане на лична хигиена, физически упражнения. Всичко това помага за възстановяването на контрола…
— Чух, че говориш с някого — подхвърли тя.
— Това е проблем — отвърна Бентън, заковал очите си над очилата в нейните. Адвокатският бележник отново беше в скута му, но в него вече имаше повече думи: „черно ферари, без разрешение, вероятно е била проследена от лагера и точката на контакт е черното ферари…“
— Личните разговори трябва да си останат лични — продължи той. — Следователно трябва да си припомним нашето първоначално споразумение, Хенри. Какво беше то?
Жената свали чехлите си и ги пусна на килима. Деликатните й боси крака останаха на седалката. Наведе се напред да ги разгледа и червената роба лекичко се разтвори.
— Не знам.
Почти шепнеше, главата й леко се поклати.
— Знам, че го помниш, Хенри. — Бентън умишлено я наричаше по име често, просто за дай напомни коя е, да персонифицира това, което е било лишено от персонификация и отчасти безвъзвратно загубено. — Нашето споразумение изискваше уважение, помниш ли?
Тя се наведе още повече, хвана един от нелакираните си нокти и се втренчи в него. Робата се разтвори и голотата на тялото й му се предложи в пълния си блясък.
— Част от това уважение се съдържа и в правото на лично уединение, на свян — спокойно каза той. — За границите сме говорили много. Прогонването на свяна означава прекосяване на границите.
Свободната й ръка се плъзна по гърдите и придърпа реверите на робата, докато другата продължаваше да опипва пръстите на крака.
— Току-що се събудих — промълви тя, сякаш за да оправдае ексхибиционистичното си поведение.
— Благодаря, Хенри. — За нея беше много важно да разбере и повярва, че Бентън не я желае сексуално, дори и дълбоко във въображението си. — Но ти не си станала току-що. Когато се събуди, ти дойде тук и двамата си поговорихме. А едва след това отиде да вземеш душ.
— Името ми не е Хенри — рече тя.
— Как искаш да те наричам?
— Никак.
— Имаш две имена — погледна я той. — С едното си била кръстена при раждането, а другото е артистичният псевдоним, който продължаваш да използваш.
— В такъв случай съм Хенри — съгласи се тя и сведе очи към босите си крака.
— И аз те наричам така.
Тя кимна, без да отделя очи от пръстите на краката си.
— А нея как наричаш?
Бентън знаеше кого има предвид, но не отговори.
— Ти спиш с нея. Луси ми разказа всичко. — Ударението беше поставено върху думата всичко.
Прониза го гняв, но успя да го скрие. Луси не би й разказала всичко за отношенията му със Скарпета. Внимавай, предупреди се той. Това са машинациите на Хенри, тя отново пробва здравината на границата между тях. Всъщност, направо я атакува…