— Защо не е тук, заедно с теб? — попита Хенри. — Нали сега си в отпуска? А тя не е тук. Много хора прекъсват сексуалните си контакти за известно време. Това е единствената причина да не желая да бъда с никого, особено пък за продължително време. След шест месеца заедно хората спират да правят секс. А може би не е дошла, защото аз съм тук. — Очите й го гледаха пронизително.
— Това е вярно — отвърна Бентън. — Тя не дойде, защото ти си тук, Хенри.
— Сигурно е побесняла, когато си й казал, че не бива да идва.
— Тя прояви разбиране — отвърна Бентън, но този път не беше напълно откровен.
Кей наистина прояви разбиране, но не напълно.
— В момента не можеш да дойдеш в Аспен — бе й казал след паническото телефонно обаждане на Луси. — Страхувам се, че трябва да разреша един неочаквано появил се случай…
— Следователно трябва да си тръгнеш от Аспен — беше подхвърлила Скарпета.
— Не мога да го обсъждам — бе отвърнал той. Доколкото я познаваше, в момента бе твърдо убедена, че Бентън е навсякъде другаде, но не и в Аспен.
— Наистина не е честно, Бентън — каза му. — Бях отделила тези две седмици, специално за нас двамата. И аз имам спешни случаи…
— Моля те да приемеш нещата каквито са — отговори той. — Като се видим, ще ти обясня.
— Жалко — въздъхна Кей. — Това време заедно ни беше много нужно.
Същото време, което той прекарваше в компанията на Хенри.
— Разкажи ми какво сънува тази нощ — обърна се към нея. — Помниш ли?
Ръката й сковано опипа големия пръст на левия крак. Намръщи се, сякаш изпитваше болка. Бентън стана, небрежно вдигна пистолета и прекоси дневната по посока на кухнята. Отвори бюфета и сложи оръжието на най-горния рафт. После взе две чаши и ги напълни с кафе. И двамата с Хенри го предпочитаха чисто, без сметана.
— Може би е силничко — промърмори, докато поставяше чашата на масата пред нея. — Мога да направя и още…
— Върна се на мястото си на дивана и подхвърли: — Онази нощ беше сънувала някакво чудовище, което нарече звяр… — Очите му срещнаха мрачния й поглед. — И снощи ли се сблъска с него?
Жената не отговори. Настроението й рязко се промени и изгуби всякаква прилика с кокетното й държание сутринта. Нещо се беше случило по време на душа, но той все още не искаше да засяга този въпрос.
— Ако ти липсва желание, изобщо няма да говорим за звяра, Хенри — увери я. — Но колкото повече подробности чуя за него, толкова по-големи са шансовете да го хвана. А ти искаш да го хвана, нали?
— С кого говори преди малко? — попита тя с приглушен и някак детски глас. Разбира се, Хенри съвсем не беше дете и беше на светлинни години от невинността. — Говорехте за мен! — Робата й отново се разтвори, разголвайки плътта.
— Мога да се закълна, че не сме говорили за теб — отвърна Бентън. — Никой не знае, че си тук, с изключение на Луси и Руди. Надявам се, че ми имаш доверие, Хенри… — Замълча за момент, после добави: — А също и на Луси.
В очите й проблесна гняв.
— Надявам се, че ни имаш доверие, Хенри — повтори със спокоен глас Бентън. Беше преметнал крак върху крак, ръцете му лежаха скръстени в скута. — Моля те, покрий се…
Тя придърпа полите на робата, стисна ги между краката си и завърза коланчето. Бентън прекрасно знаеше как изглежда голото й тяло, но избягваше да си го представя. Беше разглеждал цяла купчина нейни снимки, но не би го сторил отново, ако не се налага да ги обсъди с професионалисти или със самата нея — разбира се, ако някога изобщо бъде готова за това. За момента тя потискаше фактите — неволно или не, опитваше се да съблазни или вбеси по-слабите индивиди, които нито ги е грижа за нейните тайни кроежи, нито ги разбират. Неуморните й опити да събуди сексуалното му желание не бяха само пренасочване на чувства, а и непосредствена демонстрация на остър и хроничен нарцисизъм, на желанието да контролира и доминира, да подчинява и унищожава всеки, който дръзне да прояви чувства към нея. Всичките действия и реакции на Хенри бяха свързани със самоомраза и гняв…
— Защо ме отпрати Луси? — попита тя.
— Ти ми кажи — отвърна Бентън. — Защо мислиш, че си тук?
— Защото… — Тя избърса очите си с ръкав. — Звярът… Бентън я гледаше спокойно от безопасната си позиция на дивана, сигурен, че тя не може да види думите, написани в адвокатския тефтер. Не направи нищо, за да я окуражи да говори. Най-важното беше да прояви търпение, невероятно търпение. Като ловец в засада, замръзнал сред храстите, без да диша.
— Той влезе в къщата. Не си спомням…
Бентън я гледаше и мълчеше.