Останалите лекари, студентите, войниците и днешните мъртъвци нямаха какво да отговорят на доктор Джак Филдинг, който беше заместник-директор на цялото заведение. Скарпета беше шокирана, направо й прилоша. Някогашната образцова служба беше извън всякакъв контрол, включително и хората, които работеха в нея. Хвърли кос поглед към мъртвия тракторист, наполовина разсъблечен върху изцапания с кръв и кал чаршаф, после очите й бавно се преместиха на ченето, легнало в окървавената ръкавица на Филдинг.
— Измий това нещо, преди да го пъхнеш в устата й — не се сдържа тя. Филдинг мълчаливо подаде изкуствените зъби на младежа с червения комбинезон. — Не бива да позволяваш проникването на чужда ДНК в устата й, дори смъртта й да е напълно естествена — обясни тя на войничето. — Ченетата трябва да се стерилизират добре, независимо чии са — дали на стареца, на дебелата дама или на когото и да било!
Издърпа ръкавиците и гневно ги захвърли в специалния чувал за опасни биологични отпадъци. На път към изхода изведнъж се запита какво е станало с Марино. Зад гърба си чу гласа на младия войник, който се интересуваше коя е, защо е в моргата и какво се беше случило току-що.
— Едно време беше шеф тук — отговори му Филдинг, но пропусна да добави, че под нейно ръководство службата по съдебна медицина нямаше нищо общо с бъркотията днес.
— Пресвета Дево! — стреснато възкликна войникът.
Скарпета натисна с лакът бутона на стената и вратите от неръждаема стомана плавно се плъзнаха встрани. Влезе в съблекалнята, прекоси преддверието с шкафовете за стерилно работно облекло и се прехвърли в женското отделение, блестящо с никелираните си умивалници и тоалетни аксесоари. Изми ръцете си, обръщайки внимание на красиво изписаната табела, която предупреждаваше работните обувки да не се използват извън моргата. Табелата беше изработена по нейно нареждане, още когато полагаше усилия да накара персонала „да не пренася опасни биологически агенти върху килимите на службата“, както често казваше. Беше убедена, че това е потънало безвъзвратно в миналото и вече никой не го беше грижа за тези неща. Свали обувките си и старателно изми подметките им с гореща вода и антибактериален сапун, след което ги подсуши с хартиени кърпи и едва тогава се насочи към вратата, от която се излизаше в не толкова стерилните коридори, покрити със сивкаво-син мокет.
Точно срещу дамската съблекалня се намираше изцяло остъкленият кабинет на главния съдебен лекар. Тук най-сетне си проличаха скромните усилия на доктор Маркъс да обнови обстановката. Освен традиционното освежаване с боя, офисът на секретарката му бе обзаведен с много приятни на вид мебели в черешов цвят, по стените висяха литографии с колониални сюжети, а скрийнсейвърът на компютърния екран предлагаше няколко палави тропически рибки. Самата секретарка липсваше и това принуди Скарпета да почука без предизвестие на шефската врата.
— Да — едва-едва се дочу гласът на доктор Маркъс зад масивното дърво.
Тя отвори вратата и миг по-късно се озова в някогашния си ъглов кабинет. Не искаше да проявява прекомерно любопитство, затова се огледа дискретно. Веднага й направи впечатление изключителната подреденост на библиотечните лавици и буквално стерилната повърхност на бюрото му. Явно хаосът и разхвърляните работни места бяха запазена марка само за подчинените му.
— Отлично сте подбрали времето — похвали я той от въртящото се кожено кресло. — Моля, седнете. Ще ви запозная подробно със случая „Джили Полсън“, след което ще ви заведа да я видите.
— Доктор Маркъс, това вече не е моят кабинет — отговори Скарпета. — Не искам да ви се бъркам, но ще призная, че съм сериозна загрижена…
— Няма защо — спокойно отвърна той и издържа на погледа й. — Не сте тук с някакви специални акредитации. — Пръстите му се преплетоха върху преспапието. — Искаме мнението ви по един-единствен случай — този на Джили Полсън. Настоятелно ви съветвам да не се притеснявате заради различните неуредици, които откривате тук. Нямало ви е дълго време, някъде към пет години, нали? През по-голямата част от този период службата не е имала директор, а само временно изпълняващ длъжността. Това беше доктор Филдинг, когото заварих на този пост при пристигането ми преди няколко месеца. Затова нещата няма как да не бъдат различни. Ние с вас имаме друг стил на управление и това е една от причините щатското правителство да ме покани на този пост…