Луси, или Тина Франкс, както се беше представила в онзи ужасен ден, предложи на ченгетата букет от други лъжи. Заяви, че Хенри (също удостоена с фалшиво име) й дошла на гости от провинцията. Тя била още в леглото, измъчвана от махмурлук, докато Луси се къпела. Гостенката чула стъпките на нападателя и припаднала от страх. Била с доста лабилна психика и превъзбудата й се отразявала зле, затова Луси повикала линейка. Не, тя самата не успяла да види нападателя, а доколкото можела да прецени, от къщата не липсвало нищо. Не, според нея Хенри не е била обект на сексуално насилие, но все пак би трябвало да я прегледат в болницата. Нали така се прави? Поне такова е поведението на ченгетата в повечето телевизионни сериали…
— Чудя се колко време ще им трябва да установят, че ръководителят на следствена група Далесио се появява единствено в твоята къща — промърмори с усмивка Руди. — Адски е гот, че службата на шерифа покрива по-голямата част от Броуърд, чиято територия е кажи-речи колкото на Тексас, и е доста трудно да се установи кой пристига и кой си тръгва оттук…
Луси погледна часовника си, за да засече времето до пристигането на дежурния полицейски екип.
— Важното е, че включихме господин Далесио и той няма да се почувства обиден — каза тя.
Руди се засмя. Настроението му видимо се подобри. По принцип не се цупеше дълго, особено пък когато им предстоеше съвместна операция.
— Окей. Полицията всеки момент ще бъде тук. Мисля, че е време да се покриеш. Няма да дам рисунката на ченгетата, вместо нея ще им предложа телефона на Далесио. Ще им кажа, че ми е по-удобно да разговарям с него, тъй като вече се познаваме от предишния оглед на къщата. Някое от ченгетата ще набере номера, но ще се свърже с гласовата поща на Далесио. А когато приключат тук и си тръгнат, на същото ченге ще се обади легендарният ръководител на следствена група, искрено ваш, който ще го увери, че поема нещата в свои ръце…
— Не пускай ченгетата в кабинета ми — предупреди го Луси.
— Нали си го заключила?
— Да — кимна тя. — Обади ми се, ако имаш някакви проблеми с твоя Далесио. Ще дойда веднага и лично ще се оправя с ченгетата.
— Излизаш ли? — любопитно я погледна Руди.
— Мисля, че е крайно време да се представя на съседката — отвърна с усмивка Луси.
13.
На практика размразителят, или декомпозицонната камера, е една малка морга с отделен фризер, край стените на която се подредени шкафове и умивалници от неръждаема стомана. От останалите помещения на службата по съдебна медицина я отличава специалната система за вентилация, която засмуква и изхвърля в комина както лошата миризма, така и всякакви микроорганизми. Стените и подът в камерата бяха покрити със специална грапава боя в сиви оттенъци, която не абсорбира никакви миризми и може да се мие с вода и сапун.
В средата бе поставена подвижната маса за аутопсии, която всъщност беше преработена количка за превоз на пострадали, чиито колела бяха снабдени със спирачки, а горната част представляваше нещо като леген на ролкови лагери. Целта на тези преобразувания беше да се елиминира човешкото участие при прехвърлянето и пренасянето на трупове, но на практика това почти никога не можеше да се получи. Работниците в моргата продължаваха да се борят с тежестта на покойниците и по нищо не личеше, че скоро ще се отърват от тази неприятна дейност. Масата бе леко наклонена, за да се оттичат течностите в умивалника, с който се свързваше при аутопсии. Но тази сутрин подобна процедура не се предвиждаше, просто защото нямаше какво да се оттича. Още преди две седмици, по време на първата аутопсия на Джили Полсън, извършена от Филдинг, телесните й течности бяха източени.
Ето защо масата за аутопсии беше паркирана в средата на пода, покрит с акрилна боя, а тялото на Джили Полсън лежеше върху нея, увито в черен чувал, наподобяващ някаква странна черупка. Тук нямаше прозорци към външния свят, само дълга редица малки наблюдателни илюминатори, монтирани прекалено високо, за да бъдат използвани по предназначение. При приемането на сградата преди осем години Скарпета не се оплака от този пропуск на строителя, просто защото никой нямаше желание да наблюдава това, което се вършеше в тази мрачна камера, върху подутите и зеленясали мъртви тела, в повечето случаи прогорени или смазани до неузнаваемост.