— Каква порода е Суити? — попита и погледна госпожа Полсън.
— Беше на Франк, но нямаше как да го безпокоя. Беше ме напуснал само преди шест месеца, точно на рождения ми ден! Как е възможно да има такива хора? Преди да си тръгне, ми каза: „Ако искаш, задръж Суити, ако не я искаш дай я в някой кучкарник…“
— Каква порода е Суити?
— Не му пукаше за кучето и знаете ли защо? Защото мислеше единствено за себе си, ето защо! Но Джили обичаше кучето, при това много. Ако знаеше, че… — Гласът й секна, сълзите се стичаха по бузите й, малкото й розово езиче изскочи навън, опитвайки се да ги оближе. — Ако знаеше, мъничкото й сърчице направо щеше да се пръсне!
— Госпожо Полсън, каква порода куче е Суити и съобщихте ли за изчезването й?
— Да съобщя ли? — изненадано примигна жената, после изведнъж се изсмя: — На кого да съобщя? На полицията, която я пусна? Не знам дали ще наречете това „съобщение“, но аз наистина казах на някакъв полицай… Не помня кой беше, но му казах: „Кучето ми го няма…“
— Кога за последен път видяхте Суити? Госпожо Полсън, повярвайте ми, разбирам колко зле се чувствате. Но все пак ви моля да отговаряте на въпросите ми…
— Всъщност, какво общо има кучето? Не би трябвало да се интересувате от едно изчезнало куче, освен ако не е умряло. Но дори и тогава не би трябвало, тъй като доктори като вас не се занимават с умрели кучета…
— Интересувам се от всичко — търпеливо отвърна Скарпета. — Исках да чуя всичко, което си спомняте.
В същия момент на прага се изправи Марино. Скарпета не беше чула тежките му стъпки и стреснато вдигна поглед. Не можеше да повярва, че този едър мъжага не е издал никакъв звук с тежките си ботуши.
— Марино! — втренчено го изгледа тя. — Знаеш ли нещо за кучето им? Казва се Суити и е изчезнало… Породата му е… — Извърна се към госпожа Полсън и попита: — Всъщност, каква порода беше?
— Басет, но още съвсем бебенце — изхлипа домакинята.
— Докторке, излез за малко, ако обичаш — рече Марино.
16.
Луси влезе в просторната зала с големи прозорци на третия етаж, оборудвана със скъпи уреди за фитнес. Кейт разполагаше с всевъзможна апаратура за поддържане на физическата си форма — и можеше да я използва, докато се наслаждава на прекрасна панорама към плавателния канал, плажната ивица и скалите, отвъд които се простираше безбрежният океан. А само с едно обръщане на главата може да види фара, базата на крайбрежната охрана и голяма част от частната собственост на Луси.
Южните прозорци на салона гледаха към задния двор на Луси и тя се изнерви, давайки си сметка, че Кейт може да наблюдава какво се случва в кухнята, трапезарията и дневната й, на терасата и около басейна, чак до края на вълнолома. Очите й се насочиха към ниската стена, която разделяше двата имота. Беше убедена, че ако е дошъл по суша, онзи звяр е използвал покритата с кедрови иглички пътека, която вървеше успоредно на оградата. Именно по тази пътека е стигнал до задната врата, която Хенри беше оставила отключена. Ако не е било така, единственият друг начин за достъп е по вода… Луси не вярваше, че нападателят е използвал лодка, но все пак отдели време да обмисли и този вариант. Подвижната стълба на вълнолома беше вдигната и заключена, но ако някой на всяка цена пожелае да акостира там с цел проникване в имота, това несъмнено би му се удало. Заключената стълба е препятствие за нормални хора, но не и за крадци, изнасилвачи и убийци. Те могат да бъдат спрени само с оръжие.
На масичката до тангентора имаше безжичен телефон, свързан с контакта на стената. Луси дръпна ципа на раницата си и извади малък предавател, маскиран като адаптор. Включи го в контакта, поставен редом с телефонната букса. Беше бял на цвят и се сливаше с бялата пластмаса на контакта. Надяваше се, че Кейт няма да го забележи, а ако го стори — няма да му обърне внимание. В контакта можеше да се включи уред, тъй като апаратчето действително работеше като адаптор. Изправи се, остана неподвижна за момент, след което се обърна и излезе. Кейт все още беше долу, вероятно в кухнята.
Главната спалня се намираше в южното крило — огромна стая с широко легло, над което се издигаше балдахин. На отсрещната стена имаше гигантски телевизор с плосък екран, а стените към океана бяха изцяло стъклени. Оттук Кейт имаше отлична гледка както към задния двор на Луси, така и към част от прозорците на горния етаж. Това не е хубаво, поклати глава младата жена, докато оглеждаше обстановката. На пода до нощното шкафче се търкаляше празна бутилка от шампанско, а върху плота му имаше висока чаша, телефон и разтворен роман. Богатата съседка можеше да следи почти всичко, което се случва в къщата на Луси, особено ако капаците са отворени. Слава Богу, че в повечето случаи те си оставаха затворени.