И до ден днешен не беше сигурна защо се беше появила на тази тераса. Вероятно бе тръгнала за тоалетната, но беше сбъркала вратата… Слава Богу, че не беше взела парапета за ръба на ваната, защото тогава със сигурност щеше да полети тридесет етажа надолу. А леля й щеше да изиска аутопсионния протокол, където колегите й със сигурност щяха да запишат, че е направила успешен опит за самоубийство в нетрезво състояние. Никакъв тест не би могъл да докаже, че нещастието е станало случайно, само защото Луси се е озовала в апартамента на някакъв непознат, с когото се срещнала в Гринич Вилидж, и по тази причина беше сбъркала пътя към банята. Но това беше друга история, в която също не изпитваше никакво желание да се задълбочава.
След тази история други не последваха. Спря да пие, за да си отмъсти на алкохола за всичките случаи, в които се беше оказвала победена от него. Днес ароматът на питието й напомняше за неприятната миризма на любовници, които не беше обичала и до които в трезво състояние никога не би се докоснала. Погледна отново къщата на съседката си, после излезе от кухнята и пое по стълбите към горния етаж. Все пак трябваше да бъде доволна, че решението за Хенри не беше взето под влиянието на алкохола. Разбира се, това важеше за нея, а не за самата Хенри…
Влезе в кабинета си, включи осветлението и отвори едно черно куфарче, което на пръв поглед изглеждаше като всички останали, но във вътрешността на специално усилената му конструкция беше монтирана система за глобално наблюдение и контрол — съкратено СГНК, която й осигуряваше достъп до скрити безжични приемници по всички точки на света. Погледна дали батериите са заредени, включи специалните четириканални устройства, които повтаряха и усилваха сигнала, провери дали двата касетни дека записват нормално, след което свърза системата към телефона, включи приемника и си сложи слушалките. Провери дали Кейт не беше разговаряла с някого от фитнеса или спалнята си, но на лентата все още нямаше никакви записи. Луси седна зад бюрото и се заслуша, насочила поглед към водата, над която се гонеха слънчеви зайчета; към палмите на брега, потрепващи под напъните на вятъра. Въоръжи се с търпение, пръстите й механично докоснаха копчето за регулиране на сигнала.
Така изтекоха няколко минути, после тя свали слушалките и ги остави на бюрото. Премести куфарчето на масата с отражателя. Палави облачета скриха слънцето и светлината в стаята изведнъж помръкна. Последваха ги други, а сенките им заиграха по стените. Луси си сложи памучни ръкавици и внимателно извади рисунката на окото от кафявия плик. Положи я в центъра на голям черен лист хартия, после седна, нагласи слушалките на главата си и извади флакон нинхидрин от комплекта за снемане на отпечатъци. Развинти капачката и натисна бутончето. Рисунката равномерно се навлажни от ситните капчици. Въпреки уверенията на етикета, че спреят не съдържа хлорофлуорвъглерод и е „приятелски настроен“ към околната среда, отношението му към живите хора очевидно беше по-различно. Миниатюрните капчици захапаха дробовете й, предизвиквайки суха кашлица.
Отново свали слушалките и се изправи. Вдигна напоения с химикали лист и го прехвърли на плота, където беше поставена парна ютия. Включи я да се загрява и след минута натисна копчето за изпускане на парата. Бързите нагреватели действаха безупречно и парата изсъска. Постави рисунката върху топлоустойчива поставка и започна да я пръска с пара, държейки ютията на десетина сантиметра над нея. След броени секунди части от нея започнаха да порозовяват, след което станаха яркочервени. Появиха се и пръстови отпечатъци. Не бяха нейни, тя отлично знаеше къде бе докосвала хартията при свалянето на рисунката от вратата, освен това беше действала с ръкавици. Не бяха и на ченгето от Броуърд, тъй като Руди никога не би му позволил да пипа рисунката. Внимаваше да не насочва парата към лепенката, която не беше порьозна и нямаше да реагира на нинхидрина. Пък и лепилото щеше да се разтопи от високата температура и щеше да унищожи евентуалните детайли по ръба.