Върна се на работната маса, сложи си слушалките и очилата, след което нагласи обсипаната с пурпурни петна рисунка под окуляра на отражателя. Включи ултравиолетовата лампа. Пробата под окуляра светна в зелено, в ноздрите й се промъкна неприятната миризма на обработената с химикали хартия. Очертанията на окото се появиха под формата на тънки бели линии. Пръстовият отпечатък в близост до ириса беше блед, но достатъчно отчетлив. Тя нагласи фокуса на максимален контраст и доволно кимна с глава. Появиха се няколко назъбени линии, които щяха да са напълно достатъчни за Интегрираната автоматична система за идентификация на пръстови отпечатъци на ФБР. Вече я беше използвала за отпечатъците, които бе снела от леглото след нападението срещу Хенри, но не получи резултат, тъй като звярът се оказа без полицейско досие. Този път обаче щеше да направи т.нар. двойна латентна проверка, влизайки в разширената база данни на системата, съдържаща над два милиарда отпечатъци. В допълнение нейната лаборатория щеше да прибегне и до ръчно сравнение между отпечатъците в спалнята и тези на рисунката. Луси свали от рафта цифров фотоапарат и сръчно го монтира на специалната поставка над окуляра.
Пет минути по-късно, докато все още фотографираше частичните отпечатъци в края на листа, в слушалките се разнесоха първите човешки звуци. Бързо усили звука и погледна към индикатора за чувствителност. Искаше да е сигурна, че някой от дековете ще улови и запише разговора.
— К’во правиш? — попита пиянският глас на Кейт, уловен съвършено ясно от апаратурата. Луси се наведе и огледа за последен път портативната СГНК. — Днес няма да мога да играя тенис… — Кейт говореше завалено, а предавателят в телефонната розетка улавяше дори дишането й.
Намираше се във фитнеса, но не се чуваха включени уреди. Разбира се, Луси не очакваше, че съседката й ще тренира мускулите си на пияна глава. Което обаче съвсем не й пречеше да шпионира. Отличната гледка към имота на Луси и фактът, че през по-голямата част от времето няма какво да прави, бяха напълно достатъчен стимул за проява на нездраво любопитство.
— Не, не. Мисля, че съм понастинала. И ти го чуваш, нали? Направо съм задръстена!
Луси погледна червената лампичка на магнетофона, после очите й се насочиха към рисунката под окуляра на криминологическия микроскоп. Листът се беше понакъдрил от топлината, а пурпурните петна по него бяха достатъчно големи, за да бъдат оставени от човек. Но опитът я беше научил да не разчита на догадки. От значение бяха само отпечатъците. Втренчи се в пурпурните остатъци от него, в аминокиселините, изпуснати от потната му мазна кожа.
— Оказа се, че до мен живее една кинозвезда — прогони мислите й гласът на Кейт. — Нещо да кажеш? Не, скъпа, изобщо не съм изненадана. Всъщност, през цялото време подозирах нещо такова… Непрекъснато идват и си отиват хора, куп фантастични коли и красиви мъже… А самата къща струва някъде между осем и десет милиона… Макар че е пълен кич, ако питаш мен… Всъщност, каквито хората, такава и къщата им…
По отношение на отпечатъците е проявил пълно безгрижие и именно това караше Луси да се чувства зле. Нещата щяха да бъдат съвсем различни, ако тоя тип беше вземал обичайните предпазни мерки. Това би й подсказало, че има полицейско досие, че в масивите на системата за пръстови отпечатъци или някъде другаде се крие онова специфично картонче, върху което лежат отпечатъците на десетте му пръста. Но на него изобщо не му пука, да го вземат мътните!
Защото знае, че никой никъде не може да сравни отпечатъците му с някакъв архив. Е, добре, ще видим, заканително си рече тя. От накъдрената рисунка на окото се излъчваше животинското му присъствие. Усещаше го съвсем ясно. Както беше усетила очите на Кейт от съседната къща… Започна да я обзема гняв. Той се криеше дълбоко в гърдите й, но беше жив и само чакаше някой да го взриви…
Премина на максимално увеличение и закова поглед в пурпурните петна. Едновременно с това слушаше съседката, която говореше за Хенри. Откъде знае, че Хенри е била нападната? Вестниците не бяха публикували нищо, а тя й беше споменала за някакъв тип, който се навърта около къщата, нищо повече. Беше сигурна, че не е казала нито дума за някакво нападение.
— Хубаво маце, много хубаво… Русо, с красиво лице и отлична фигура — слаба и стройна… Типична за Холивуд… Що се отнася до него, не съм много сигурна… Имам чувството, че е гадже на другата, на Тина… Защо? Е, това е съвсем очевидно, скъпа… Ако беше гадже на русата красавица, би трябвало да си замине заедно с нея, не мислиш ли? А нея я няма от деня на проникването с взлом, когато наоколо се беше наводнило с полицейски коли, имаше и една линейка…