А този доктор Маркъс е най-големият боклук от всичките! Наистина му имаше нещо! Ийс го беше засипал с докладни записки, в които настояваше уликите да бъдат снемани изключително от подготвените за целта лаборанти, а останалите специалисти в никакъв случай да не използват увити в памук пръчици, тъй като те съдържат милиарди влакна, които са по-леки дори от ангелска целувка и безнадеждно се смесват с уликите…
Приличат на козината на ангорските котки или на панталони, изработени от велур, беше му написал преди няколко месеца той, в отчаян опит да обясни за какво става въпрос. Работата с такива материали е безнадеждна — все едно да се опиташ да отделиш черния пипер от порция картофи огретен или да извадиш с лъжичка сметаната от кафето си. Към това беше прибавил още няколко примера, съдържащи тромави аналогии и още по-тромави преувеличения.
— Миналата седмица му изпратих две ролки тиксо с намалено съдържание на лепило, плюс пакет самозалепващи листчета — подхвърли Ийс. — Исках да му напомня, че те са най-доброто средство за събиране на косми и власинки, защото не ги разкъсват и не променят физическите им характеристики. Да не говорим, че не пречат на рентгеновата дефракция и други изследвания от подобен характер. Същевременно целях да му демонстрирам, че ние не сме някакви маниаци, които няма какво да правят и затова по цял ден надничат в микроскопите си.
Кит му хвърли един намръщен поглед и разви капачката на шишенце с някакъв химикал.
— Да извадиш черния пипер от огретена? — попита с недоумение тя. — Изпратил си самозалепващи листчета на доктор Маркъс?
Когато беше развълнуван, Ийс винаги казваше това, което мисли. Вероятно изобщо не си даваше сметка, че изрича на глас всичко, което се върти в главата му.
— Искам да кажа, че Маркъс или онзи, който е вземал проби от устната кухина на момиченцето, не е трябвало да третира езика с памучни тампони. В никакъв случай! Нали и без това го е изрязал? Е, добре. Най-лесното нещо е било да го постави на плота и да види, че е покрит с някаква слуз. Би могъл да използва тиксо, за да вземе проба, но той отново предпочита проклетите памучни тампони. В резултат аз си губя времето вече цяла седмица, за да отстранявам власинки!
Когато човекът се превръща само в един език върху дисекционната маса, той губи името си и престава да бъде личност. За децата това важи с особена сила и изключения няма. Никой не казва: пъхнахме си ръцете в гърлото на Джили Полсън и използвахме скалпел, за да извадим органите, включително езика й. По същия начин не казваме, че сме забили игла в лявото око на малкия Томи с цел изтегляне на течност за токсикологична проба, нито пък, че сме срязали горната част на черепа на госпожа Джоунс, извадили сме мозъка й и сме открили аневризъм… Още по-рядко споменаваме, че сме срязали гръдно-ключичните мускули на господин Форд, тъй като той е бил изключително силно вкочанен, с много здраво стисната челюст и не сме имали друг начин да отворим устата му…
Беше настъпил един от онези мигове на изострена чувствителност, които прелитаха над съзнанието на Ийс като сянката на Черната птица. Така го наричаше. Ако вдигне глава — нищо, само усещането за приплъзване на сянката. Не отиваше по-далеч, защото знаеше, че няма смисъл да търси Черната птица, когато човешкият живот се превърне в отделни парчета и части от тялото и в крайна сметка свърши върху някое от неговите лабораторни стъкла. Достатъчно ужасна е и сянката й…
— Мисля, че доктор Маркъс е прекалено зает и твърде важен, за да се занимава с аутопсии — обади се Кит. — На практика мога да изброя на пръстите на едната си ръка случаите, в които изобщо съм го мяркала…
— Няма значение. Той отговаря за дейността на този институт и определя политиката. Подписва всички поръчки за шибаните тампони или евтините им заместители. Затова е отговорен за всички пропуски и грешки!
— Е, все пак не той е извършил аутопсията на момичето — поклати глава Кит. — Нито пък тази на тракториста, който беше прегазен в двора на старата ни сграда. Няма начин да ги е направил. По-скоро е издал заповедта, тъй като е началник на всичко и на всички.
— А ти как си с „игличките на Ийс“? — попита той, стиснал в силната си ръка току-що наточения инструмент. Всички в лабораторията знаеха за слабостта му към ръчно изработените игли от волфрамова жичка, които по магически начин се появяваха и сред инструментите на колегите му.
— Винаги мога да използвам някоя — двусмислено отвърна Кит. Каза го така, сякаш не проявяваше особен интерес, но не му отказва направо, за да не го обиди. — Знаеш ли какво? Няма да ги качвам тия косми! — Пръстите й сръчно завинтиха капачката.