— Колко взе от Болното момиче?
— Три — каза Кит. — Ще бъда доволна, ако колегите от ДНК лабораторията най-сетне направят нещо с тях, макар че миналата седмица не бяха особено заинтригувани… Затова реших да не качвам тези косми при предишните. Напоследък всички се държат шантаво. Заварих Джеси в стаята за извличане на проби. Там са закарали всички чаршафи и завивки. Може би от ДНК искат да проверят дали не са пропуснали нещо, а Джеси почти ми отхапа главата, когато я попитах какво става… А става нещо наистина странно. И двамата знаем, че въпросното бельо е в стаята за извличане на проби вече цяла седмица. Откъде мислиш, че съм взела тези косми? Странно, много странно… Може би е заради празниците. Още не съм започнала да мисля за коледното пазаруване.
Заострените краища на форцепса й потънаха в малката прозрачна торбичка за веществени доказателства и внимателно измъкнаха поредния косъм. Беше дълъг някъде между петнайсет и двайсет сантиметра, черен и леко накъдрен. Ийс гледаше как Кит сръчно го уви около стъклената плочка, добави една капка ксилин и го пъхна в малко пликче с етикет. Така безтегловното и почти невидимо веществено доказателство зае мястото си сред уликите, открити в леглото на мъртвото момиче, чиято уста беше пълна с онези странни сивкаво-кафяви частици.
— Е, доктор Маркъс със сигурност не е доктор Скарпета — подхвърли Кит.
— Браво — погледна я подигравателно Ийс. — Трябваше ти само една петилетка, за да откриеш разликата. Чакай да видим сега… Според теб доктор Скарпета е претърпяла пълна метаморфоза и се е превърнала в онзи дребосък, който заема ъгловия кабинет долу и се прави на началник. Установила си го в момент на просветление и вече си сигурна, че те са двама напълно различни хора. Господ да те благослови, че си го установила без ДНК проби. Толкова си умничка, че трябва да играеш в собствено телевизионно шоу!
— Ама ти си напълно откачен! — изкиска се Кит и побърза да се отмести от микроскопа, за да не издуха поредното веществено доказателство.
— Твърде дълго съм дишал ксилин, момиче. В резултат се сдобих с рак на личността…
— О, Боже! — простена лаборантката и направи опит да си поеме дъх. — Исках да кажа, че ако това разследване, а и всички останали, се водеха от доктор Скарпета, ти едва ли щеше да събираш памучни власинки от пробите си. А тя е тук, защото са я повикали специално заради онова болно момиче Полсън. Там е цялата работа.
— Стига бе! — зяпна Ийс.
— Ако не си тръгваше пръв и не беше такъв темерут, със сигурност щеше да си в течение на някои служебни тайни — подхвърли с усмивка тя.
— Йо-хо-хо и бутилка ром! — дрезгаво пропя Ийс. Той действително рядко оставаше в лабораторията след пет, но в замяна на това винаги идваше пръв, най-късно в шест и петнадесет. — Никога не бих допуснал, че някой ще потърси услугите на доктор Голяма работа!
— Това пък откъде ти хрумна? — облещи се Кит.
— От Галерията с прякорите.
— Ти би трябвало да я познаваш. Който я познава, не я нарича така… — Кит постави стъклената плочка под окуляра на микроскопа. — Ако зависеше от мен, щях да я повикам веднага, без да губя нито секунда. А не да се мотая цели две седмици. И този косъм е покрит с черна боя като предишните два. Хайде, действай. Забрави, че съм го обработвала. Не виждам пигментни гранули, което означава, че е напръскан с някой от онези спрейове, дето действат като антифриз. Бас държа, че ще решат да го подложат на митохондриална обработка. След което от ДНК изведнъж ще решат да изпратят трите ми скъпоценни косъмчета във всемогъщата централна лаборатория. Чакай… Това е странно, много странно. Може би доктор Скарпета допуска, че момиченцето е било убито. Може би точно в това е цялата работа…
— Не ги качвай тия косми — промърмори Ийс. Едно време ДНК беше част от криминологията, нищо повече. Но днес е сребърният куршум, платинената плоча, суперзвездата, която обира не само славата, но и цялото финансиране. Ийс никога не предлагаше своите „иглички“ на хората, които работят в ДНК лабораторията.
— Не се безпокой, няма — отвърна Кит и се наведе над окуляра. — Интересно, но няма демаркационна линия… Това е доста странно за един боядисан косъм, не мислиш ли? Означава, че след като е бил боядисан, не е пораснал дори с микрон…
Премести стъклената плочка към окуляра на Ийс, който заинтригувано се наведе да погледне.
— Защо няма корен? Паднал ли е, или някой го е изтръгнал, скъсал, повредил с гореща ютия, изгорил, или Бог знае още какво? Или пък е бил отрязан, или обръснат? Хайде, момиче, събуди ме!