— Абсолютно чист, без корен. Стволът му е срязан под ъгъл. И трите косъма са боядисани в черно, и трите са без корени. Това е доста странно. И трите са срязани от двете страни. Не само един, а и трите. Не са дърпани, скубани или изкоренени, били са отрязани. Но ще ми кажеш ли защо и от двете страни?
— Може би лицето току-що е било в бръснарницата и част от остриганата коса е останала по дрехите и по косата, а вероятно и на килима.
— Ако доктор Скарпета е в сградата, бих искала да я видя — намръщи се Кит. — Просто да я поздравя. Бях много нещастна, когато ни напусна. По мое мнение тогава този проклет град претърпя голяма загуба, при това за втори път. А доктор Маркъс е един глупак! Не се чувствам много добре, знаеш… Събудих се с главоболие, болят ме и ставите…
— Тя може би е решила да се върне в Ричмънд — предположи Ийс. — И затова се е появила тук. Едно време, когато ни изпращаше проби, никога не бъркаше етикетите и бяхме наясно за какво става въпрос. Обичаше да обсъжда различните случаи и редовно се отбиваше тук. Не ни третираше като роботи в „Дженерал Мотърс“, нито като велики и могъщи доктори-адвокати-индиански шамани. Скарпета действаше внимателно при обработката на уликите и когато беше възможно, винаги изпълняваше препоръките да използва тиксо със слабо лепило. Предполагам, че ти си права, а Галерията с прякорите греши…
— Какво всъщност е тази Галерия с прякори?
— Не знам.
— Неясно изразен повърхностен слой — промърмори Кит, заковала поглед в черния косъм, който под микроскопа приличаше на дебел дънер. — Все едно че някой го е потопил в черна мастилница. Не се вижда демаркационна линия, което означава, че или е бил боядисан наскоро, или е бил отрязан над небоядисаните корени.
Местеше стъклото под светлината и едновременно с това си водеше записки, опитвайки се да не пропуска нищо от това, което виждаше по боядисания косъм. А то не беше много. Отличителните характеристики на пигментацията бяха скрити под боята — така, както прекалено намастиленият печат се размазва по хартията. Боядисаните, изрусените и побелелите косми са почти безполезни за микроскопски изследвания, а поне половината от хората по света има такива коси. Но в днешно време съдебните заседатели са склонни да очакват от един косъм буквално всичко — кой, какво, кога, къде, защо и как…
Ийс ненавиждаше развлекателната индустрия, която беше нанесла тежки поражения на професията му. Хората обаче искрено му завиждаха за интересната работа, мнозина изразяваха желание да бъдат на негово място. Което беше една огромна заблуда, нищо повече. Защото той не посещаваше местопрестъпления, не носеше пистолет. И никога не го беше правил. Не му се обаждаха по специалния телефон, не му се налагаше да облича специален комбинезон, да скача в специализирания автомобил и да претърсва мястото на престъплението за власинки, пръстови отпечатъци, ДНК или марсианци. Това беше работа на ченгетата и криминалистите, на медицинските следователи и детективите. Преди години, когато животът е бил по-прост и работата на криминалистите не е била в центъра на вниманието, детективите като Пит Марино са се придвижвали до местопрестъплението кой както може, събирали са уликите сами, но въпреки това са знаели какво да вземат и какво да оставят на място.
Не е било нужно да минат с прахосмукачка целия паркинг, нито пък да натикат цялата спалня в огромни пластмасови пликове и да ги замъкнат в лабораторията. Все едно златотърсачът да пренесе у дома цялото корито на потока, вместо да пресее пясъка на място… Голяма част от днешното безумие се дължи на мързела. Разбира се, има и други, не толкова очевидни проблеми, заради които Ийс често беше на крачка от подаването на оставка. Нямаше време за изследователска работа, нямаше време дори да изпита удоволствие от това, което върши. Беше затрупан с бумащина, рапортите му трябваше да бъдат толкова перфектни, колкото и самите анализи. Същевременно страдаше от безсъние и напрежение в очите. А и почти никога не му благодаряха за успешно приключен случай, след който виновникът си получаваше заслуженото. В какъв свят живеем, Господи? И става все по-лошо!
— Ако се видиш с доктор Скарпета, непременно я попитай за Марино — подхвърли Ийс. — Едно време бяхме доста близки. Работехме добре, а и удряхме по някоя биричка в кръчмата…
— Той е тук — осведоми го Кит. — Пристигнал е заедно с нея. Знаеш ли, чувствам се малко странно… Гърлото ми дращи, боли ме глава. Дано не съм пипнала шибания грип.
— Марино е тук, така ли? Пресвета Дево, веднага ще му се обадя на това момче! Значи и той работи по случая с Болното момиче…