За съжаление, наложи се да откаже на новата губернаторка, проявила любезността да го покани на кафе в кабинета си веднага след назначаването му. Причината беше проста поканата беше за понеделник, осем и половина сутринта, когато в Уестъм Грийн събираха боклука. Разбира се, Маркъс не можеше да разкрие истинските причини за отказа си. Още помнеше как седи в дневната си и се ослушва за големия камион, а в главата му се оформя една голяма въпросителна: как ще я кара на новата служба във Вирджиния, след като отказа да пие кафе с губернаторката, която за нещастие е жена и със сигурност нямаше да го уважава, тъй като той не е жена и не е Скарпета.
Всъщност, нямаше сведения, че новата губернаторка е почитателка на Скарпета, но вероятно беше такава. Когато прие поканата да стане главен съдебен лекар тук, изобщо нямаше представа какво го очаква. Името на Скарпета беше добре познато на колегите му патолози в Сейнт Луис, а повечето от тях бяха жени. Всички бяха единодушни, че е извадил страхотен късмет с тази работа, тъй като благодарение на Скарпета службата по съдебна медицина във Вирджиния бе най-добрата в целите Съединени щати. Било много жалко, че тя не била в добри отношения с тогавашния губернатор — онзи, който я беше уволнил. Всички жени в предишната му служба бяха категорични, че трябва да заеме мястото на Скарпета.
На практика те искаха да се отърват от него и той прекрасно го знаеше. Изобщо нямаха представа защо от Вирджиния го поканиха. Според тях причината бе само една: доктор Маркъс е незабележим човек, не конфликтна личност, без политически ангажименти. Знаеше какво говорят жените в тогавашната му служба, които очевидно се тревожеха, че късметът ще му изневери и той ще остане при тях до края на дните си…
Това също спомогна за решението му да се премести във Вирджиния. Но само месец по-късно дойде поканата на губернатора и Маркъс изпадна в неудобно положение. Вината за това безспорно беше на службата по чистотата в района на Уестъм Грийн, но той я хвърли върху Скарпета. Тя беше виновна за проклятието, което се стовари върху него. По цял ден слушаше колко добра била тя и колко гаден е той — самото защото е наследил поста си от нея. Това го накара бързо да намрази не само Скарпета, но и всичко, което беше направила в името на добрата работа. Стана майстор в демонстрацията на тази омраза, дори и в дребните неща. Пренебрегваше всичко, което имаше някаква връзка със Скарпета, независимо дали ставаше въпрос за картина, цвете или книга, или пък за чисто професионални неща — например за патолог или мъртъв пациент, които щели да бъдат много по-добре при Скарпета. Постепенно бе обзет от манията да доказва, че тази жена е мит, че не е направила кой знае какво и на практика се е провалила, но му беше трудно да унищожи човек, когото изобщо не познаваше. Нямаше как да каже дори една лоша дума срещу нея…
Тогава умря Джили Полсън. Баща й се бе обадил на комисаря по здравеопазването, който на свой ред алармирал губернаторката. Тя пък потърсила директора на ФБР, тъй като заемала и поста председател на Националната комисия за борба с тероризма, а Франк Полсън бил член на същата комисия и имал добри контакти с Департамента за вътрешна сигурност. Следователно било напълно възможно малката Джили да е убита от някой враг на американското правителство!
ФБР бързо приело, че случаят заслужава една по-задълбочена проверка, и веднага влязло във връзка с местната полиция. Но контактите спрели дотук и никой не знаел какво върши другият. Част от веществените доказателства били изпратени в местната криминологична лаборатория, друга част заминала за лабораториите на ФБР, а трета изобщо не била събрана. Доктор Полсън забранил тялото на Джили да бъде освободено, преди да се изяснят всички обстоятелства около смъртта й. Непълноценните отношения с бившата му съпруга утежниха нещата още повече и в крайна сметка смъртта на горкото момиче се превърна в политически въпрос. Оставен без избор, доктор Маркъс бе принуден да се обърне за помощ към комисаря по здравеопазването.
— Трябва ни авторитетен консултант, при това още преди нещата да се влошат! — отсече комисарят.
— Те вече са се влошили — отвърна доктор Маркъс. — Полицията на Ричмънд се оттегли в момента, в който научи за намесата на ФБР. Буквално избяга. А на всичкото отгоре ние все още не знаем от какво е умряло момичето. Според мен тази смърт е подозрителна, но не можем да установим причината за нея.