— Не мога да се закълна — отвърна Филдинг. Ръцете и лицето му бяха толкова червени, че просто бяха страшни за гледане. — Бил е премазан, но все още не е доказано как точно е станало това. Не съм бил свидетел на смъртта му, затова взех проба от раната на лицето му, с цел да проверя дали има следи от определени вещества — например грес… Целта беше да разполагаме с някакви конкретни улики, ако някой изведнъж заяви, че господин Уитби не е станал жертва на нещастен случай, а е бил нападнат и ударен с нещо тежко…
— За какво говорите? — изръмжа Марино. — Какви улики? — Гласът му прозвуча изненадващо спокойно за човек, който току-що бе задръстил организма си с опасни количества захар.
— Ако трябва да бъда честен, бих казал, че това не е ваша работа — заяви доктор Маркъс. — Примирявам се с присъствието ви тук, защото колежката ви явно държи да ви мъкне навсякъде… В замяна обаче искам да обещаете, че чутото в тази стая ще си остане тук…
— Искането ви се отхвърля — отвърна Марино, после се обърна към специален агент Уебър и на лицето му се появи усмивка: — На какво дължим удоволствието? Едно време познавах командира на морските пехотинци, разположени при вас… Странно, но много хора забравят, че базата в Куонтико е била създадена не за ФБР, а за специалните части на морската пехота. Познато ли ви е името Бентън Уесли?
— Разбира се.
— А да сте чели глупостите, които е написал за изготвянето на профил?
— Познавам отблизо неговото творчество — отговори агент Уебър и опипа адвокатския бележник пред себе си. Ноктите й бяха добре поддържани, с отличен кървавочервен маникюр.
— Много добре. Значи сте запозната с мнението му, че правенето на профил е толкова достоверно, колкото и гледането на кафе…
Специален агент Уебър се извърна към доктор Маркъс.
— Не съм тук, за да бъда обиждана! — рече тя с тих, но решителен глас.
— В никакъв случай не съм имал намерение да го правя! — размаха ръце Марино. — Убеден съм, че един експерт по криминологични профили от ФБР има какво да ни каже за новооткритите улики!
— Достатъчно! — почервеня доктор Маркъс. — Ако не се държите като професионалист, ще бъда принуден да ви помоля да напуснете!
— Не, не, в никакъв случай! Не ми обръщайте внимание. Ще си седя на задните части и ще бъда добре момче, обещавам!
Джак Филдинг бавно поклати глава и отново заби поглед в папката пред себе си.
— Нека продължа аз — намеси се Скарпета, зарязала опитите си да бъде любезна и дипломатична. — Доктор Маркъс, вие за пръв път споменавате за улики по случая „Джили Полсън“. Повикахте ме в Ричмънд, за да ви помогна при разрешаването тъкмо на този случай, но пропускате да ми съобщите за наличието на улики? — очите й се спряха върху лицето на главния съдебен лекар, а след това бавно се преместиха върху Филдинг.
— Не питай мен — поклати глава той. — Аз направих първичната обработка, но това беше всичко. От лабораторията не ме потърсиха повече. Чух за тези улики вчера следобед, когато той — ръката му махна по посока на доктор Маркъс — подхвърли нещо, докато се качвах в колата си…
— И аз разбрах за тях едва вчера следобед — остро отвърна доктор Маркъс. — Благодарение на поредната шантава бележка на онзи, как му беше името… Айс, или Ийс, който все ме учи как да си върша работата… До този момент лабораторията не беше открила кой знае какво. Няколко косъма, известно количество отпадъци, сред които и люспи боя, които биха могли да са отвсякъде, включително и от автомобил. Или пък от вътрешността на къщата на Полсън, включително от детски велосипед или някаква играчка…
— Автомобилната боя се различава лесно — намеси се Скарпета. — А сравнението с вещи от вътрешността на къщата не би трябвало да ги затрудни…
— Работата е там, че няма ДНК — каза доктор Маркъс. — Взетите проби не носят такава информация. А ако подозираме убийство, ДНК пробите от вагината и устната кухина биха били от решаващо значение. Самият аз насочих вниманието си към евентуалното наличие на чужда ДНК, а не към появилите се Бог знае откъде люспи боя. Вчера следобед обаче получих имейл от секцията по трасология и благодарение на него се запознах със смайващата новина, че премазаният тракторист е носител на същите улики като Джили Полсън… — Очите му отново се спряха на доктор Филдинг.