— А как по-точно е станало това смесване на улики? — пожела да узнае Скарпета.
— Вие ми кажете — въздъхна доктор Маркъс и театрално вдигна ръце.
— Аз не виждам начин — отвърна тя. — Ние сменихме ръкавиците си, но това е без значение, тъй като не сме вземали повторни проби от Джили Полсън. Това би било чиста загуба на време, тъй като тялото й е било измито, аутопсирано и складирано във фризер за две седмици. Едва тогава е направена повторната аутопсия.
— Разбира се, че не е било необходимо да повтаряте изследването — кимна с пренебрежение доктор Маркъс. — Но доколкото разбирам, вие сте се върнали при тялото на Полсън още преди да сте приключили аутопсията на господин Уитби…
— Първо приключих с огледа на господин Уитби, а след това работих върху момичето — обади се Филдинг. — Не съм вземал проби, но дори и да го бях направил, по тялото й едва ли е имало някакви улики, които да бъдат прехвърлени на Уитби или някой друг…
— Нямам обяснение за всичко това — поклати глава доктор Маркъс. — Не знам какво, по дяволите, е станало, но нещо се е случило. Трябва да разгледаме всички възможни сценарии, защото ако не го сторим ние, ще го направят адвокатите. Разбира се, ако някой от случаите стигне до съда…
— Смъртта на Джили Полсън непременно ще стигне там — намеси се специален агент Уебър. Каза го така, сякаш беше роднина на мъртвото четиринайсетгодишно момиче. — Може би в лабораторията са объркали нещо — погрешно залепен етикет или заразена проба. Един и същ човек ли е обработвал двете проби?
— Да, обработил ги е Ийс или както там му беше името — промърмори доктор Маркъс. — Но без космите…
— Вече два пъти споменавате тези косми — отбеляза Скарпета. — Обяснете за какво става въпрос…
— Няколко косъма от жилището на Джили Полсън. Мисля, че са открити по чаршафите.
— Да се надяваме, че няма да се окажат на тракториста — изръмжа Марино. — А може би вие се надявате именно на това… Той е убил момичето, а после, обзет от чувство за вина, е легнал пред трактора си… Би било изключително добро изясняване на случая, всъщност и на двата.
Никой не се усмихна.
— Помолих чаршафите и завивките на Джили да бъдат проверени за епителни клетки от дихателните органи — рече Скарпета и впи поглед във Филдинг.
— И възглавницата — добави той. — Отговорът е да, те бяха проверени.
Скарпета замълча. Би трябвало да изпита облекчение. Наличието на биологични улики подкрепяше теорията, че Джили е била удушена, но тя се почувства дълбоко наранена от тази истина.
— Каква ужасна смърт! — прошепна. — Наистина ужасна!
— Извинете, но не пропускам ли нещо? — обади се специален агент Уебър.
— Детето е било убито — отговори Марино. — Не виждам какво друго бихте могли да изпуснете, да ви вземат мътните…
— Знаете ли, наистина не мога да понасям всичко това! — процеди Уебър, обръщайки се към доктор Маркъс.
— Така е — подкрепи я едрият полицай и пренебрежително огледа дребничкия Маркъс. — Но ако не ме изхвърлите оттук лично, възнамерявам да си стоя на стола и да приказвам каквото ми скимне, мамка му!
— Позволете ми да се възползвам от откровената посока, в която пое разговорът — намеси се Скарпета, обръщайки се към Уебър. — Бих искала да чуя директно от вас защо ФБР проявява интерес към случая „Джили Полсън“…
— Много просто — отвърна жената. — Полицията на Ричмънд потърси помощта ни.
— Но защо?
— Мисля, че би трябвало да попитате тях…
— Но аз питам вас — спокойно рече Скарпета. — Ако не получа откровен отговор, просто ще стана и ще си тръгна!
— Това не е толкова просто — обади се доктор Маркъс, дарявайки я с тежкия поглед на отегчен гущер. — Вече сте замесена. Изследвали сте премазания тракторист, след което възникват съмнения за смесване и заразяване на пробите. Страхувам се, че няма да можете да си тръгнете ей така. Просто защото вече нямате избор…
— Това са пълни глупости! — изломоти Филдинг, без да отделя поглед от зачервените си мазолести длани.
— Аз ще ти кажа защо се е забъркало ФБР — обади се Марино. — Или по-скоро ще ти разясня гледната точка на тукашната полиция, стига да желаеш да я чуеш… — Обърна се към специален агент Уебър и добави: — Това също би могло да нарани чувствата ви… Между другото, казах ли ви, че имате чудесно костюмче? Да не говорим за червените обувки, които страшно ми харесват! Само не мога да си представя как ще се оправите, ако ви се наложи да преследвате някого пеша…
— Мисля, че прекалявате! — изгледа го намръщено специален агент Уебър.
— Изобщо не прекалява! — внезапно извика Филдинг и стовари юмрука си върху масата. После стана от мястото си и се огледа с блеснали от гняв очи. — Майната ви на всичките! Аз напускам! — Потърси с поглед доктор Маркъс и заплашително изръмжа: — Чу ли ме, тъп и дребен задник? Майната ти и на теб! — Показалецът му прониза въздуха по посока на специален агент Уебър: — Това важи за теб и за всичките тъпи федерални ченгета, които хабер си нямате от криминалистика! В леглото ви да стане убийство, пак няма да го разкриете! — Обърна се и тръгна към вратата, после забави крачка и се втренчи в Марино: — Само ти си в час, Пит. Кажи й истината, чуваш ли? Скарпета все трябва да я чуе от някого…