— Отиде в кухнята и донесе бутилка бърбън…
Вслуша се в собствения си глас, стараейки се да не гледа към Скарпета. Постепенно изпадаше в нещо като транс, но продължаваше да говори:
— Наля по едно, но аз й казах, че не бива да пия повече. А може и да не съм го казал. Не знам. Тя вече ме беше подкарала… Какво мога да ти кажа? Беше ме подкарала и толкоз. Попитах я защо е навлякла тая камуфлажна тениска, а тя отвърна, че Франк така я бил свикнал. Да облича разни униформи, а след това да си играят…
— Джили била ли е свидетел на тези игри в униформи?
— Какво?
— Добре, по-късно ще говорим за Джили — въздъхна Скарпета. — На какво са си играли Франк и Сузи?
— На разни игри.
— Тя поиска ли да си играе с теб? — продължи с въпросите Скарпета.
В стаята беше тъмно и той не можеше да види изражението й. При всички случаи беше гадно. Опитвайки се да бъде искрен, мислеше само за едно — как ще умрат всичките му прекрасни фантазии. Тя ще използва въображението си и те ще загинат. Безвъзвратно и завинаги. Нямаше да му остане никаква надежда, просто защото тя ще знае какво може да очаква, ако бъде с него.
— Това е важно, Марино — тихо рече тя. — Разкажи ми за игрите…
Той с мъка преглътна, въобразявайки си, че хапчетата продължават да са заседнали в гърлото му и предизвикват неприятно възпаление. Искаше още чай, но не можеше да помръдне. В същото време не искаше да я моли за каквото и да било. Скарпета седеше изправена, но без да излъчва напрежение, силните й ръце почиваха върху облегалките на стола. Изцапаният с кал костюм не разваляше излъчването й. Очите й гледаха внимателно.
— Каза да я подгоня — започна той. — Аз продължавах да си пия. Попитах я какво има предвид, като казва да я подгоня. Нареди ми да отида в спалнята — в нейната спалня, където да се скрия зад вратата и да чакам. Каза, че трябва да чакам в продължение на пет минути, точно пет… А след това да започна да я търся, като че ли… Като че ли искам да я убия… Казах й, че това не е хубаво. Всъщност, не й го казах в буквалния смисъл на понятието… — Въздухът излетя от гърдите му с тихо свистене: — Не й го казах, защото вече ме беше подкарала…
— Колко беше часът?
— Трябва да съм бил там от около час.
— Значи е пъхнала ръце в джобовете ти в момента, в който ти е отворила. Това е станало приблизително в десет и половина. Искаш да кажеш, че от този момент нататък е изтекъл един час, така ли? Нищо ли не се случи през този един час?
— Пиехме. В хола, на дивана… — Вече не я гледаше. И едва ли щеше да я погледне.
— На включено осветление? При спуснати пердета?
— Тя запали камината. Лампата беше загасена. За пердетата не си спомням. — Замисли се за момент, после добави: — Май бяха спуснати…
— Какво правехте на дивана?
— Разговаряхме. Предполагам, че се опознавахме.
— Без предположения. Какво значи опознавахме се? Не те разбирам… Целувахте се, прегръщахте се? Ти съблече ли дрехите си? Имахте ли сексуален контакт, например орален секс?
Той усети как лицето му пламва.
— Не! Всъщност, първата част от предположението ти е вярна… Най-вече по отношение на целувките. На това му викам опознаване. Повечето хора го правят. Седяхме на дивана и си приказвахме за играта… — Лицето му продължаваше да пламти. Знаеше, че тя ще го забележи и не вдигаше глава да я погледне.
Лампите бяха загасени. Отблясъците от огъня мърдаха по голата й, неестествено бледа плът. Тя го сграбчи и възбудата му рязко нарасна. Болеше го, но беше приятно. После остана само болката. Каза й да внимава, защото боли, а тя се засмя и отвърна, че обича грубостите. Колкото повече грубости, толкова по-добре. Попита го дали ще я захапе, но той отказа. Ще ти хареса, обеща му тя. Особено ако хапеш силно. Не знаеш какво изпускаш… През цялото време отблясъците от камината играеха по голото й тяло. Той задържа езика си в устата й, но премести тялото си така, че да се предпази от грубите й ласки. „Не се прави на монахиня“, шепнеше тя, докато се опитваше да го свали по гръб и да дръпне ципа му. Но той съумяваше да се предпази от алчните й пръсти. Мислеше за зъбите й, които проблясваха на светлината на огъня, потръпваше при представата, че те се забиват в плътта му.