— Сполучи! — съгласи се с горчивина полковникът. — Само че не напълно! Защо оставихте Тороманови в София и къде се крият те сега?
— Опасно беше да вземем цялата изчезнала група… Особено опасно беше да возим жената с нейната твърде очебийна външност…
— А сега те къде са?
— В моята квартира… На хазаите казах, че са роднини от провинцията, които ще правят тук бани и ще стоят само няколко дена…
— Изобщо бива те по лъжите! — заключи полковник Филипов и стана. — Лошото е само това, че на лъжата краката са много къси! Винаги е било така и винаги така ще бъде!
После, като се обърна към Пешо, ласкаво добави:
— А ние с тебе, моето момче, ще имаме тая вечер още малко работа… Ще трябва да видиш и разпознаеш твоите приятели от квартирата на инженер Дончев. Вярвам, че след малко ще бъдат там, където е мястото им…
Диверсантската тройка бе заловена без особен труд благодарение на това, че шофьорът бе изказал паролата. Облечени с полутуристически дрехи, лейтенант Наумов и един сержант от службата му бяха проникнали в жилището на зъболекаря и бяха насочили пистолетите си срещу смаяните престъпници. Малко по-късно Пешо отиде в ареста и установи, че това са същите хора, които бе видял в квартирата на инженер Дончев. Заедно с диверсантите бе заловено непокътнато цялото им снаряжение, включително радиостанцията и нейният шифър. Взривът бе открит, както шофьорът ги бе предупредил, в един от складовете на мината.
Още същата нощ бяха арестувани в София още четирима членове на диверсантската група, между тях и съпрузите Тороманови. Успя да се изплъзне само инженер Дончев, който, щом разбрал, че квартирата му е открита, успял да се прехвърли през границата в Гърция.
Два дена след големите арести полковник Филипов пристигна с колата си у Пешови и веднага събра своите малки помощници. Дойдоха всички, включително и Юлия. Полковникът изглеждаше доволен, шегуваше се с момчетата, а с Юлия се държеше така, сякаш тя е най-важната между всички. Настроението изобщо бе повишено и весело, всички приеха като напълно заслужен дар кекса, който майката на Пешо им поднесе. Накрая полковник Филипов сложи ръка върху рамото на Юлия и сериозно попита:
— Знаете ли защо съм дошъл днеска при вас?
— Знаем! — почти едногласно отговори цялата компания.
— Хайде де! А защо?
— Да ни разкажеш защо Тороманов е хвърлил ключа през прозореца! — отговори за всички Веселин…
Полковник Филипов едва ли не се опули от изненада.
— Брей, че хитри момчета! — възкликна той възхитен. — Правилно, познахте! Само че тайната не е кой знае каква, всичко излиза много просто!
Полковникът погледна внимателните лица на момчетата и продължи:
— Същата вечер в кооперацията на Тороманов влезли двама милиционери в униформа, които търсели някаква своя съселянка. Момичето работело като до машна помощница в същата кооперация; милиционерите знаели етажа, но били забравили семейството. Добре, те се изкачват на етажа и звънят най-напред у Тороманови… Госпожа Тороманова поглежда през шпионката, вижда служителите на властта и понеже съвестта и не е чиста, изпада в паника. Тя почти се втурва при мъжа си и подплашва и него — „милиция!“. Единствената улика, която в тоя момент Тороманов е имал в себе си, това било ключът… Къде да го скрие? Разбира се, при един щателен обиск всичко скрито може да се намери… Той поглежда през прозореца към празния двор и тъй като в тоя момент не ви е забелязал, спокойно изхвърля ключа навън. Веднага след това той разбира, че тревогата е била напразна, отива да си търси ключа и намира, вас… По-нататък вие знаете историята по-добре от мене!
— Ааа, не е вярно, другарю полковник! — засмя се Чарли. — Ние нищо не знаем за самите диверсанти! Кажете ни откъде са дошли, какво стискали да правят!
Полковник Филипов шеговито се усмихна.
— Вижте, туй още не е позволено! — каза той. — Делото е все още следствено, нямам право да издавам никакви тайни!… Но… скоро ще му се чуе гласът, много скоро! Тогава всичко ще ви стане ясно!
И наистина момчетата научиха едва когато в съда бе изнесено делото срещу групата шпиони и диверсанти. От самопризнанията и от документите бе установено, че групата била подготвена в един американски лагер в Бавария и след това прехвърлена в Гърция. Тук тя е била снабдена с цялото необходимо снаряжение, с голяма сума левове и долари, с радиопредавател от последен модел и подробно инструктирана. При преминаването на границата се завързала престрелка, двама от диверсантите били убити, но другите успели да се промъкнат до София.