Тези думи оказаха своето въздействие върху Следотърсача, защото намериха благодатна почва в душата му. Мейбъл с нейния благ и предан характер все повече и повече завладяваше мислите му. Тускарорът разбра, че обясненията му се приемат като достоверни, макар че не се досети за причината, и зачака, изправен с достойнство, следващите въпроси.
— Това е логично и естествено — отвърна Следотърсача на английски, преминавайки несъзнателно от единия на другия език, според това, което му диктуваха в момента чувствата и привичките. — Да, напълно естествено е. Жената е длъжна да следва мъжа, на когото се е обрекла във вярност, мъжът и жената са една плът. Мейбъл също би последвала сержанта, ако той се намираше там и му се наложете да се измъкне по такъв начин. Няма никакво съмнение, че девойка с такава отзивчива душа като нейната би последвала и мъжа си! Думите ти са правдиви, Пронизваща стрела — продължи Следотърсача, като отново премина на индианското наречие. — Думите ти са правдиви, приятни и убедителни. Но защо моят брат толкова дълго не се върна във форта? Приятелите му често мислеха за него, но не го видяха!
— Ако сърната последва елена, не трябва ли и еленът да последва сърната? — отвърна тускарорът с усмивка и многозначително докосна с палец рамото на Следотърсача. — Жената на Пронизваща стрела последва Пронизваща стрела, затова и Пронизваща стрела последва жена си. Тя се загубила и я накарали да готви в чужд вигвам.
— Разбирам, Пронизваща стрела. Жената е попаднала в ръцете на мингосите и ти си тръгнал по следите им.
— Следотърсача разбира причината така лесно, както вижда и мъха по дърветата. Точно така е.
— И след колко време можа да си възвърнеш жената и как успя да го сториш?
— След две слънца. Юнска роса не чака дълго, щом мъжът й шепнешком й подсказа пътя.
— Да, да, всичко това изглежда съвсем правдоподобно, точно тъй трябва да постъпват съпрузите. Но я ми кажи, Пронизваща стрела, откъде взе това кану и защо гребеше към Свети Лаврентий, а не към гарнизона?
— Пронизваща стрела знае да отличи своето от чуждото. Това кану е мое и го намерих на брега близо до форта.
„Това също звучи правдоподобно. Лодката все трябва да принадлежи на някого, а индианецът не му мисли много, преди да си я присвои. Но странното е, че ние не видяхме нито него, нито жена му, а лодката трябва да е излязла от реката преди нас.“
Щом тази мисъл се промъкна в съзнанието на водача, той веднага я изрази гласно под формата на въпрос към индианеца.
— Следотърсача знае, че и войнът може да изпитва срам. Сержантът щеше да ме попита за дъщеря си, а аз нямаше да зная какво да му отговоря. Затова изпратих Юнска роса за лодката и никой нищо не я е попитал. Жените от племето тускарори не разговарят с чужди мъже.
Всичко това изглеждаше правдоподобно и съответстваше на характера и обичаите на индианците. Тускарорът, както му е редът, беше получил половината от своето възнаграждение още преди да напусне форта Мохоук, а това, че не си беше поискал остатъка, служеше като доказателство за неговата добросъвестност и уважение към взаимните права на двете страни. Нравствените правила на индианците често се отличават със същите качества като тези на християните. Според мнението на един честен човек като Следотърсача, Пронизваща стрела бе постъпил предпазливо и почтено, макар че със своя открит характер той самият би предпочел да отиде при сержанта и да му разкаже всичко както е било. Но познавайки склонностите и навиците на индианците, той не намери нищо странно в поведението на Пронизваща стрела.
— Думите ти текат като река от планината, Пронизваща стрела — отговори той след кратко размишление, — и аз съм задължен да се съглася с истината. Природата на червенокожия допуска подобна постъпка, но струва ми се, един бледолик не би си я позволил. Ти чисто и просто не си искал да видиш как тъгува бащата на тази девойка, нали?
Пронизваща стрела леко се приведе, сякаш в знак на съгласие.
— Още едно нещо искам да ми каже моят брат — продължи Следотърсача — и после между неговия вигвам и къщата на ингилиза няма да има никакъв облак. Ако моят брат успее да раздуха и тази лека мъгла, която е останала, неговите приятели ще го видят как сяда край огъня си и той ще види как те ще сложат настрана оръжието и ще забравят, че са войни. Защо лодката на Пронизваща стрела беше обърната към Свети Лаврентий, където има само врагове?
— А защо Следотърсача и неговите приятели гледат в същата посока? — попита невъзмутимо тускарорът. — Тускарорът не може ли да гледа на тази страна, на която гледат и ингилиз?