— Право срещу вятъра — извика Джаспър и сам взе да опъва кливера.
Кутерът бързо се понесе срещу вятъра, платната му заплющяха и лекият плавателен съд се отклони на сто фута от първоначалния си курс. Колкото ловка и бърза да беше тази маневра, тускарорът действаше още по-бързо. Той беше хванал греблото и вече гребеше с всички сили, подпомаган от жена си. В движенията му личаха голяма опитност и ловкост. Кануто се носеше на югозапад по посока на брега, придържайки се колкото е възможно по-далече от кутера, за да не може той да го настигне, дори ако променеше курса си спрямо вятъра. Колкото и бързо да летеше „Вихър“, колкото и да напредваше, Джаспър знаеше, че скоро ще му се наложи да легне на дрейф, за да не се отклони напълно от курса. Не изминаха и две минути, откакто, кормилото бе обърнато наляво, и лекото корабче вече лежеше на дрейф, за да се обърне по посока на вятъра.
— Ще успее да се измъкне! — каза Джаспър, като прецени с един поглед относителното положение на кутера и лодката. — Хитрият негодник гребе срещу вятъра и „Вихър“ в някакъв случай не може да го настигне!
— Нали имаш лодка! — възкликна сержантът, който с някаква юношеска жар гореше от желание да се впусне в преследване. — Да я спуснем и да го подгоним!
— Безполезно е. Ако Следотърсача беше на палубата, можеше да има някаква надежда, но сега нищо не може да се направи. Докато спуснем лодката, ще изтекат най-малко три или четири минути, а това е достатъчно за Пронизваща стрела да изпълни намеренията си.
И Кап, и сержантът видяха, че младежът е прав. Това беше очевидно дори за човек, който няма никаква представа от мореплаване. Сушата се намираше на половин миля, а лодката вече се плъзгаше в бреговите сенки с голяма бързина — беше напълно ясно, че тя ще достигне брега, преди преследвачите й да са изминали и половината разстояние. Те може би щяха да успеят да заловят кануто, но без Пронизваща стрела вътре, а за какво щеше да им послужи една празна лодка? Дори тя да останеше в ръцете на индианеца, той щеше да предпочете незабелязано да се промъкне през гората до другия бряг, вместо да рискува отново да се появява на езерото, макар че това навярно щеше да му струва много повече усилия.
С известна неохота завъртяха отново кормилото надясно, „Вихър“ направи рязък завой и отново пое курса си по другия галс, действайки сякаш по инстинкт. Джаспър проведе цялата тази маневра в дълбоко мълчание, помощниците му знаеха много добре какво трябваше да се направи и вършеха работата си с точност на машина. Докато те се занимаваха с това, Кап дръпна сержанта настрани и го поведе към вратата на каютата, където никой не можеше да ги чуе, и започна да излага своите мъдри мисли.
— Послушай ме, братко Дънъм — каза той мрачно, — случаят е такъв, че налага сериозно размишление и голяма предпазливост.
— Животът на войника, братко Кап, е едно постоянно размишление и бдителност. Ако ние тук, на тази граница, пренебрегвахме било едното, било другото, щяхме да останем без скалпове на главите си още при първата дрямка.
— Според мен залавянето на Пронизваща стрела е едно „обстоятелство“, а бягството му — друго. И за всичко това трябва да отговаря този Джаспър Сладката вода!
— Да, „обстоятелствата“ наистина са две, братко, но те си противоречат. Бягството на индианеца е обстоятелство, което говори против момчето, но това, че преди туй то залови Пронизваща стрела — говори в негова полза.
— Така, така, но две обстоятелства не се опровергават взаимно, като две отрицания. Ако искаш да последваш съвета на един стар моряк, сержанте, то без да губиш нито минута, трябва да вземеш необходимите мерки и да осигуриш безопасността на кутера и на всички, които са на борда му. „Вихър“ сега лети със скорост шест възела и тъй като разстоянията по това езерце са твърде къси, то утре сутрин можем да се намерим в някое френско пристанище, а утре вечер във френска тъмница.
— Да, може би имаш право, братко Кап. Ти какво би ме посъветвал да направя?
— Според мен си длъжен да арестуваш още тази минута мастър Сладка вода, да го изпратиш долу и да го поставиш под стража, а командването на „Вихър“ да предадеш на мене. Имаш пълната власт да извършиш това, тъй като кутерът принадлежи на войската, а на тебе е поверено командването на войниците, намиращи се на него.
Повече от час сержант Дънъм размишлява над това предложение. Вземеше ли веднъж определено решение, той действаше бързо, но докато стигне до него, обикновено премисляше всичко най-внимателно. Постоянното наблюдение над войниците от гарнизона, което службата му налагаше и което всъщност вече се беше превърнало в навик, му бе дало възможност да изучи отблизо човешкия характер, а за Джаспър отдавна си бе създал добро мнение. Но коварната отрова на подозрението вече беше навлязла в душата му.