— Колкото до името, братко Кап, това да не те тревожи, защото нито един от Хилядата острова няма име и грешка в това отношение не може да стане. За местоположението нищо не мога да ти кажа, защото и аз самият никога не съм бил там, но и не смятам, че е толкова важно да го знаем, стига да успеем да намерим острова. Може би някой от екипажа би могъл да ни покаже пътя.
— Почакай, сержанте, почакай за минута, ако обичаш. Щом аз командвам този кораб, то позволи ми, моля те, да го върша, без да свиквам военен съвет от готвача и юнгата. Командирът на кораба трябва наистина да е командир и да има свое мнение но въпросите, дори ако то е погрешно. Ти, струва ми се, имаш опит в службата и знаеш, че е по-добре командирът да те води в погрешна посока, отколкото никъде да не те води. Та самият главнокомандващ флотата не би могъл да командва с достойнство дори една лодка, ако всеки път, когато реши да приближи брега, се съветва за това с кормчията. Не, сър, ако ми е съдено да потъна, ще потъна! Но дявол да го вземе, дори и на дъното да трябва да отида, ще го сторя по моряшки, с достойнство.
— И все пак, братко Кап, аз нямам намерение да отивам на никакво друго място освен на поста на Хилядата острова, закъдето сме тръгнали.
— Добре, добре, сержанте, но вместо да моля за съвет, искам да кажа, вместо открито да търся мнението на някакъв си там моряк, ще предпочета да обходя всички тези Хиляда острова и да ги изследвам един по един, докато не намери този, който ни е нужен. Има начин да си съставиш мнение и без да проявяваш невежеството си. Аз така ще поведа разговора с тези моряци, че ще измъкна от тях всичко, което знаят, а те в това време ще си мислят, че им пълня главите със собствения си опит. Ние понякога се виждаме принудени да се взираме през далекогледа, когато всъщност няма нищо за гледане, или да спускаме лота, дълго преди да е станало необходимо да се измерва дълбочината. Мисля, че и на вас в армията ви е известно, сержанте, че не е толкова важно да знаеш, колкото да си даваш вид, че знаеш. Като младеж два пъти плавах с един капитан, който управляваше кораба си, като се сдобиваше със сведения именно по този начин. Това понякога върши работа.
— Аз знам, че сега се движим в правилна посока — отвърна сержантът, — но след няколко часа ще стигнем до един нос, а там вече ще трябва да опипваме пътя по-внимателно.
— Остави ме да подпитам умело кормчията, братко, и ще видиш какви сведения ще изтръгна от него само след няколко минути.
Кап и сержантът тръгнаха към кърмата и се спряха на няколко крачки от човека, който управляваше кормилото. Кап придоби спокоен вид на човек, който е напълно уверен в себе си.
— Здравата духа, момче! — забеляза той уж случайно със снизходителност, каквато офицерите на кораба понякога благоволяват да проявят към някой от подчинените. — Сигурно тук при вас всяка нощ духа такъв брегови вятър, а?
— Да, сър, по това време на годината. — отвърна морякът, като докосна шапката си с ръка в знак на уважение към новия си началник и при това родственик на сержант Дънъм.
— И при Хилядата острова, вярвам, ще е така? Вятърът няма да стихне, макар че ще сме обградени отвсякъде със земя.
— Като се придвижим още на изток, сър, вятърът навярно ще се обърне, тъй като там няма как да духа от брега.
— Да, да, ето ви я вашата прясна вода! Тя винаги ще ти изиграе някой номер, противно на всички закони на природата. Например сред островите на Западна Индия можеш винаги да разчиташ и на брегови, и на морски вятър. Там в това отношение няма никаква разлика, а тук, на това сладководно езерце, като по правило всичко е обратно. Ти, момче, разбира се, знаеш всичко за тези Хиляда острова, нали?
— Бог да ви поживи, мастър Кап! Че кой знае изобщо нещо за тях? Те са загадка и за най-стария моряк на това езеро. Ние не знаем дори имената им. Повечето от тях изобщо нямат имена, като младенци, умрели преди кръщението.
— Ти католик ли си? — рязко попита сержантът.
— Не, сър, аз съм човек безразличен към религията я никога не се вълнувам от нещо, което не ме вълнува.
— Хм! Безразличен! Това трябва да е някоя от новите секти, които заплашват страната напоследък — промърмори Дънъм, чийто дядо бил квакер от Ню Джърси, баща му — презвитерианец, а той самият, след постъпването си в армията, се беше присъединил към англиканската църква.
— И така, Джон — подхвана отново Кап, — или, струва ми се, името ти беше Джек?