— Не, сър, наричат ме Робърт.
— Да, да, Робърт, все това е, Джек или Боб — за нас е безразлично. Та кажи ми сега, Боб, мястото, към което отиваме, удобно ли е за хвърляне на котва?
— Бог да ви поживи, сър, та аз не знам повече за него от който и да е моухок или пък войник от петдесет и пети полк.
— Никога ли не си пускал котва там?
— Никога, сър, мастър Сладка вода винаги пристава до самия бряг.
— Но преди да се приближите до града, вие, разбира се, спускате лота и както се следва, го намазвате с лой, нали?
— Какъв град! Каква лой! Господ да ви поживи, мастър Кап, там няма и помен от град, а още по-малко пък от лой.
Сержантът се усмихна нерадостно в отговор на тази шега, но шуреят му не забеляза това.
— Как, нима там няма нито църковна камбанария, нито фар, нито форт? Как тогава има гарнизон, както го наричате тук?
— Защо не попитате сержант Дънъм, сър, щом искате да узнаете това? Целият гарнизон е на борда на „Вихър“.
— Но през кой проток, според теб, Боб, е най-удобно да се приближи острова, през този, по който ти мина последния път, или… или… през другия?
— Не мога да кажа, сър, не знам нито единия, нито другия.
— Ти да не би да спиш на щурвала, човече?
— Не спя на щурвала, сър, а долу на койката си. Сладка вода обикновено ни пращаше долу заедно с войниците и оставаше само с лоцмана и ние изобщо не познаваме пътя, все едно, че никога не сме били там. Той винаги правеше така и като приближавахме острова, и като си тръгвахме оттам. Убийте ме, ако щете, пак нищо не мога да кажа нито за протока, нито какъв курс трябва да се държи, за да се доберем до острова. Освен Джаспър и лоцмана никой друг не знае това.
— Ето ти още едно „обстоятелство“, сержанте — каза Кан, като отведе зет си малко настрана. — Тук на този кораб не можеш да изпомпаш от никого нищо. Тъкмо хванеш ръчката на помпата, и от нея потича невежество. Как, по дяволите, ще успея да намеря пътя към този пост?
— Да, братко Кап, по-леко е да зададеш такъв въпрос, отколкото да отговориш на него. А не можеш ли някак си чрез изчисление да налучкаш курса? Аз си мислех, че за вас, моряците от океана, това е нищо и никаква работа! Често съм чел как те откриват острови.
— Чел си, братко, чел си, но моето откритие ще бъде най-голямото от всички, защото няма да открия само някакъв си остров, а един остров измежду хиляда. Хвърли една игла на тази палуба и аз ще я намеря, макар и да съм малко стар, но много се съмнявам дали бих могъл да я намеря в купа сено.
— И все пак езерните моряци умеят да намират местата, които са им нужни.
— Ако съм те разбрал добре, сержанте, този пост или укрепление се намира на доста скрито място?
— Да наистина, и са взети всички мерки неговото местоположение да остане в тайна от неприятеля.
— И ти очакваше, че аз, човек напълно незапознат с вашето езеро, ще намеря това място без карта, без да знам нито курса, нито разстоянието, нито ширина, нито дължина, без да имам лот, дявол да го вземе, нито пък лой. Позволи ми да те попитам: нима смяташ, че морякът може да направлява кораба само с обоняние, като хрътките на Следотърсача?
— Все пак, братко, можеш да научиш нещичко, като разпиташ човека, който е на кормилото. На мен почти не ми се вярва, че той е толкова невеж, колкото се прави.
— Хм! Това ми прилича на ново „обстоятелство“! Случаят изглежда тъй претрупан с „обстоятелства“, че ти е трудно да се добереш до истината. Но ние скоро ще разберем какво точно знае това момче.
Кап и сержантът се върнаха на предишното си място близо до кормилото и старият моряк поднови разпита.
— Не знаеш ли случайно каква може да е ширината или дължината на този остров, момче? — попита той.
— Кое, сър?
— Ширината или дължината, едното или другото, безразлично кое. Аз те питам чисто и просто за да разбера как обучават младите моряци тук на това сладководно езерце.
— И на мене ми е безразлично, сър, само че не разбирам какво точно искате да кажете.
— Какво искам да кажа ли? Нима не знаеш какво е това ширина?
— Не, сър — отвърна нерешително морякът. — Впрочем струва ми се, че това е френската дума за горните езера.
Кап изсвири и изпухтя като развален регистър на орган.
— Ширина — френската дума за горните езера! А чуй ме сега, млади момко, не знаеш ли думата дължина какво означава?
— Струва ми се, че знам, сър. Пет фута и шест дюйма — височината, на която трябва да отговарят според устава войниците, служещи при краля.