— Няколко сериозни професионални причини ме карат да възразя на всички твои предложения, сержанте. Първо — командирът не може да признае невежеството си, защото ще разстрои дисциплината… Да, да, зетко, разбирам защо клатиш глава, но нищо не разстройва така дисциплината, както да признаеш невежеството си. Познавах един капитан на кораб, който цяла седмица се движи в неверен курс, само и само да не си признае грешката, и не можеш да си представиш какво уважение си спечели сред екипажа, просто защото те нищо не разбраха.
— Това може да го направиш на солената вода, братко Кап, но тук едва ли. Освен това дългът ми повелява по-скоро да освободя Джаспър от ареста, отколкото да разбия кутера о канадския бряг.
— И да се намериш във Фронтеняк! Не, сержанте, „Вихър“ е в добри ръце и тъкмо сега ще научи нещо от мореплавателското изкуство. Ние сме в открита вода и само един луд ще се реши да приближи сушата в такава буря. Аз ще стоя през всичкото време на вахта и по този начин ще избегнем всяка опасност освен дрейфа, но при такова леко и ниско корабче дори и дрейфът не е страшен. Предостави всичко на мене, сержанте, и аз ти гарантирам с името на Чарлс Кап, че всичко ще мине отлично.
Сержант Дънъм беше принуден да отстъпи. Той имаше голямо доверие в мореплавателските познания на своя шурей и се надяваше, че Кап ще оправдае доброто му мнение, като се заеме грижливо с управлението на кутера. От друга страна, недоверието и любовта растат в зависимост от това, с което се подхранват, а той така се боеше от измяна, че беше готов да повери съдбата на цялата група в ръцете на всеки друг, но не и на Джаспър. В името на истината трябва да признаем, че сержантът се ръководеше от още едно съображение. Задачата, с която го бяха натоварили, по право следваше да се възложи на офицер и майор Дънкън бе възбудил силно недоволство след младшите офицери в гарнизона, като я беше поверил на човек с такъв скромен чин. Дънъм разбираше, че да се върне във форта, без дори да е стигнал до местоназначението, би означавало истински провал, който дълго щеше да се помни, и като мярка за наказание на негово място веднага щяха да назначат офицер с по-висок чин.
ГЛАВА XVI
В теб, огледало, в твоите глъбини
се отразява в буря и в покой ликът на всемогъщия.
С вълни заливаш ледове и южен зной.
велико в своя непрестанен вой.
Люлееш властно в своето легло
чудовища безименни безброй;
ти трон си на самото естество.
бездънно, безначално и само.
Когато денят напредна, онези от пътниците на „Вихър“, които имаха правото свободно да се движат, се появиха на палубата. Тъй като вълните не бяха още много високи, можеше да се заключи, че кутерът все още се намира в подветрената страна на островите, но за онези, които познаваха езерото, беше ясно, че им предстои да преживеят една от тежките есенни бури, каквито често вилнеят в този край. Никъде не се виждаше земя, Мрачният и пустинен хоризонт придаваше на езерото някакво тайнствено величие. Ниските заоблени вълни се разбиваха по-бързо от високите вълни на океана а водата, обикновено съперничеща по цвят на прекрасната синева на южното небе, сега беше зелена и мрачна и не искреше с онзи блясък, който й придаваха ярките слънчеви лъчи.
Войниците скоро се наситиха на тази гледка и един по един се оттеглиха долу. На палубата останаха само екипажът, сержантът, Кап, Следотърсача, интендантът и Мейбъл. Печална сянка бе покрила лицето на девойката, вече я бяха запознали с истинското положение на нещата и всичките й молби да върнат командването на кутера на Джаспър бяха отишли напразно. След една безсънна нощ, прекарана в размишления, у Следотърсача напълно се беше затвърдило първоначалното убеждение, че младежът е невинен, той горещо се беше застъпил за своя другар, но както и Мейбъл, бе претърпял неуспех.
Изминаха няколко часа. Вятърът постепенно се усилваше, вълните се издигаха все по-високо и по-високо, докато накрая корабът така силно почна да се люлее, че и Мейбъл, и интендантът се принудиха да се оттеглят. Кап на няколко пъти обръща кораба по посока на вятъра. Сега вече беше ясно, че „Вихър“ се носи в най-откритата и най-дълбоката част на езерото. Вълните свирепстваха и се разбиваха в борда му с такава сила, че само един много здрав и издръжлив плавателен съд можеше да устои дълго на напора им. Но всичко това ни най-малко не тревожеше Кап. Напротив, подобно на хрътка, която наостря уши при звука на ловджийския рог, или войскови кон, който започва да пръхти и да рие с копита, щом чуе биенето на барабана, у Кап бушуващата буря събуждаше цялото му мъжество. На мястото на онзи заядлив, високомерен и дребнав критикар, който повеждаше спор за всяко нещо и придаваше прекалена важност на всяка дреболия, сега стоеше един смел и опитен моряк, какъвто всъщност беше. С умението и ловкостта си той бързо успя да спечели уважението на моряците от екипажа и макар че те все още се чудеха на внезапното изчезване на предишния им командир и на лоцмана, за което никой не им бе дал каквото в да било обяснение, безпрекословно и с охота изпълняваха заповедите на новия командир.