— Такова нещо никога не бива да се случва, Мейбъл, защото добро от него няма да излезе. За да намери истинско щастие, човек трябва да си избира другар от своята, раса и от своята страна. Ако например срещна девойка като тебе и ако тя се съгласи да стане жена на ловец и не ме презира заради невежеството и грубостта ми, тогава всички несгоди и трудности, на миналото ще ми се сторят като играта на млад елен, а бъдещето — слънчево сияние!
— Като мен ли? Но една девойка на моята възраст е толкова неблагоразумна, че едва ли ще е достойна другарка за най-смелия и най-точния стрелец по цялата граница!
— Ах, Мейбъл, боя се, че от дългото общуване с индианците у мен, редом с навиците на бледоликите, са се развили и немалко навици, присъщи на червенокожите, а това означава, че трябва да търся жена само в някое индианско село.
— Разбира се, Следотърсачо, ти едва ли би си избрал за жена една невежа, лекомислена, суетна и неопитна девойка като мен! — Мейбъл щеше да прибави „и такава млада“, но вроденото й чувство за деликатност я накара да се въздържи.
— А защо не, Мейбъл? Ако ти не познаваш нашите обичаи тук по границата, то знаеш повече от всички нас нравите на града и най-различни забавни истории. Казваш, че си лекомислена, аз не знам какво точно означава лекомислена, но ако означава нещо красиво, то според мен не е недостатък. Суетна не си и това личи от милото внимание, с което изслушваш моите неумели разкази за скитанията ми из гората и за ловните ми походи. А колкото до неопитността, тя ще се изличи с годините. Освен това, Мейбъл струва ми се, че мъжете малко мислят за тези неща, когато си избират жена.
— Следотърсачо… думите ти… това, което говориш, не е сериозно, нали? Ти просто се шегуваш.
— На мен винаги ми е приятно да бъда край тебе, Мейбъл, и аз ще спя по-спокойно тази нощ, отколкото през цялата изминала седмица, ако мога да се надявам, че този разговор ти е тъй приятен, както е на мен.
Не можем да твърдим, че Мейбъл Дънъм не беше забелязала досега топлото чувство, което Следотърсача хранеше към нея. Нейната женска проницателност отдавна й го беше подсказала и тя неведнъж бе имала случай да забележи, че към уважението и приятелството, които той й засвидетелстваше, се примесва и една особена нежност, която и най-грубите мъже понякога са способни да проявяват към жените. Но мисълта, че той сериозно възнамерява да се ожени за нея, никога не беше минавала през ума на чистата и простосърдечна девойка. Сега истината изведнъж проблесна в съзнанието й, и то не толкова под влияние на думите му, колкото на начина, по който ги изговаряше. Мейбъл внимателно се вгледа в суровото, честно лице на ловеца и по нейното собствено личице се изписа загриженост и състрадание. Когато тя заговори отново, на Следотърсача по-скоро му се искаше да вярва на нежната интонация на гласа й, отколкото на думите й, които имаха за цел да го отблъснат.
— Ние с теб трябва да се разберем открито, Следотърсачо — каза тя, чистосърдечно развълнувана. — Между нас не бива да остава нито едно облаче. Ти си тъй откровен и искрен, че би било грях от моя страна да не ти отвърна със същата откровеност и искреност. Ти, разбира се, се шегуваш и в действителност изпитваш към мене само обикновено приятелство, каквото човек с твоята мъдрост и опитност е напълно естествено да изпитва към девойка като мене!
— Да, да, напълно естествено, и аз така мисля, Мейбъл. Сержантът ме уверяваше, че той е изпитвал същото към твоята майка, а и аз съм забелязал подобни чувства у младите хора, които от време на време съм превеждал през пустинята. Да, да, разбира се, това чувство е напълно естествено — ето защо така лесно се породи и на душата ми е така радостно от него.
— Думите ти ме тревожат, Следотърсачо! Говори по-открито, или да оставим изобщо този разговор. Ти не… искаш да кажеш… ти не мислиш… не искаш да ме убедиш…
Тук дори безстрастната Мейбъл нерешително се спря. Девическият срам й попречи да изрече това, което тъй горещо желаеше да изкаже. Накрая обаче събра цялата си смелост и решила да узнае докрай истината колкото се може по-бързо, след моментно колебание продължи:
— Нима ти искаш да кажеш, Следотърсачо, че сериозно смяташ да ме поискаш за жена?
— Тъкмо това смятам, Мейбъл, тъкмо това, и ти изрази желанието ми много по-просто и ясно, отколкото аз с моята горска недодяланост бих могъл да изразя… Ние със сержанта вече се разбрахме по този въпрос, остава само ти да си съгласна. Той е убеден в това, макар че аз много се съмнявам дали изобщо мога да харесам на девойка, достойна да стане съпруга на най-добрия и изряден мъж в Америка.