— В това не се съмнявам ни най-малко, Следотърсачо, и ако остане на мен да решавам, аз по-скоро бих те последвала в твоята горска колиба, за да деля с тебе съдбата ти, добра или зла, отколкото да престъпя прага на някой офицерски дом, само за да стана господарка.
— Да, Мейбъл, но Лунди не мисли така, плановете на Лунди са други.
— Че какво ме интересува мен Лунди. Той е майор на 55-и полк и нека си командва своите войници колкото си иска, нека ги кара да маршируват, да завиват наляво или надясно, но мен той не може да ме накара да се омъжа за когото и да било от неговите офицери. Откъде знаеш какви са намеренията на Лунди по такъв един въпрос?
— От самия Лунди. Сержантът споделил с него, че иска да ме прави свой зет и майорът като мой стар и верен приятел пожела да поговори с мен по този въпрос. Той ми заяви без заобикалки, че ще бъде много по-великодушно от моя страна да отстъпя мястото на някой офицер, вместо да те карам да споделяш съдбата на един ловец. Аз съвсем честно си признах, че е прав и че тъкмо така трябва да стане. Но когато той ми каза, че изборът му е паднал на интенданта, с това вече не можах да се съглася. Не, не, Мейбъл, аз познавам Дейви Мюр добре и макар бракът ти с него да те направи лейди, той никога няма да те направи щастлива, както и самият той няма да стане джентълмен. Говоря го съвсем честно, защото сега вече напълно съм убеден, че сержантът не беше прав.
— Баща ми наистина не е бил прав, ако е казал или сторил нещо, с което ти е причинил мъка, Следотърсачо. Моето уважение към тебе е тъй голямо, дружбата ми с тъй искрена, че ако… Искам да кажа, че не бива да се безпокоиш, защото поручик Мюр никога няма да спечели симпатиите ми. Аз по-скоро до края на живота си ще остана девойка, вместо да стана лейди с цената на този брак.
— Не се съмнявам, че казваш, което наистина чувствуваш, Мейбъл — отвърна прочувствено ловецът.
— В такъв момент, по такъв сериозен въпрос, и то когато разговарям с теб, не бих могла да лъжа, Следотърсачо. Не, нека поручик Мюр си търси жена където желае. Моето име никога няма да се прибави към списъка на жените му.
— Благодаря ти, благодаря ти, Мейбъл. За себе си не храня вече никаква надежда, но не бих могъл да се чувствувам спокоен, ако зная, че си се омъжила за интенданта. Опасявах се, че чинът му може да те поблазни, а аз го познавам що за човек е. Не мисли, че ревността ме кара да говоря така, не, в името на истината съм задължен да ти кажа какъв човек е той. Ако ти се влюбиш в един достоен младеж, някой като Джаспър Уестърн например…
— Защо непрекъснато споменаваш Джаспър Уестърн, Следотърсачо? Каква връзка има той с нашата дружба? Предпочитам да говорим за тебе, къде смяташ да прекараш зимата например?
— Ех, Мейбъл, че какво съм аз, та да се говори за мен? И по-рано не бях нищо особено, освен в разузнаването или в схватките с врага, а сега, когато се убедих в грешката на сержанта, дори и толкова не струвам. Никакъв смисъл няма да говорим за мене. Щастлив бях да прекарам известно време близо до теб и да си мечтая, че сержантът е прав, но сега с всичко това е свършено. Ще тръгна с Джаспър по езерото, там ще имаме толкова много работа, че безполезните мисли сигурно ще се разсеят от главата ми.
— И ще забравиш всичко, което е било, ще ме забравиш и мене, нали, Следотърсачо? Ще се върнеш към предишните си занимания и ще престанеш да мислиш за девойката, която не е достойна да нарушава покоя ти, нали?
— По-рано не го знаех, Мейбъл, но сега вече знам, че девойките имат по-голямо значение в нашия живот, отколкото предполагах. Преди да те срещна, сънят ми беше сладък като на новородено. Не успявах да склоня глава до дървото или до камъка или да полегна на кожата и сънят мигновено упояваше всичките ми сетива. Случваше се само понякога в полусън да преживявам това, което бях вършил през деня. Така спях, докато не настъпеше време заедно с лястовичите да посрещна зората. Но винаги бях готов да скоча на крака, щом се наложи. Такава беше моята способност и на нея спокойно можех да се осланям дори и в самия лагер на мингосите. По онова време се случваше да излизам на разузнаване около самите леговища на тези разбойници.
— Всичко това ще се върне при тебе, Следотърсачо, защото такъв честен и благороден човек не бива да губи щастието си заради някакви празни мечти, Ти отново ще спиш спокойно и ще сънуваш своите ловни подвизи, дивеча, който си убил през деня, или бобрите, които си уловил.