— И какво стана с нещастното момче? — попита Мейбъл, която силно се беше увлякла от непринудения, но красноречив разказ на ловеца.
— Той, разбира се, се пресели във Вечните ловни полета на своите деди, защото, макар да беше безразсъден и тщестлавен, беше също така честен и силен. Да, загина нелепо, но Маниту е милостив към своите червенокожи създания, както и Господ към християните!
В този миг от един блокхаус близо до форта се чу топовен гърмеж и малкото гюлле прелетя със свистене над мачтата на кутера, сякаш с това го предупреждаваше да не се приближава повече. Джаспър, който стоеше до кормилото, отклони малко кутера встрани и добродушно се усмихна на неучтивия поздрав. „Вихър“ сега вече се намираше сред речното течение и издутите му платна го отнесоха достатъчно далеч към подветрената страна, тъй че опасността от втори изстрел вече не го застрашаваше. После спокойно заплава край брега. Когато реката се откри изцяло, Джаспър се увери, че „Монкалм“ го нямаше там. Морякът, когото бяха пратили да се качи на мачтата, слезе и съобщи, че на хоризонта не се вижда никакво платно. Хитрата маневра на Джаспър беше успяла, младият френски капитан очевидно го беше чакал по средата между двата бряга в горния край на езерото и бе пропуснал да го види.
През целия ден вятърът духаше от юг. Кутерът продължаваше пътя си със скорост от шест до осем възела в час по съвършено гладката повърхност, придържайки се на една лига от брега. Местността беше доста еднообразна, от край до край се простираше пояс от гъсти девствени гори, но това не я лишаваше от своеобразното й очарование. Носове с най-различни очертания изникваха насреща и кутерът, прелитайки покрай тях, пресичаше малки, но дълбоки заливчета. Но погледът никъде не можеше да забележи и най-малък признак на цивилизация. От време на време реки вливаха своята дан в огромния басейн на езерото, ала и по техните брегове, цели мили навътре в сушата, не се виждаше нищо друго освен гъста стена от дървета; даже големите заливи, които лежаха затворени сред гъстата дървесна растителност и се свързваха с Онтарио само чрез тесни протоци, се появяваха и отново изчезваха, без да може да се забележи по тях следа от живот.