— Зная това и може би така трябва да бъде. Съвсем не искам да огорчавам по какъвто и да било начин баща си, но вие бихте могъл да повлияете на капрала за негово добро.
— Как да ви кажа — отвърна Мюр с чисто шотландска уклончивост, — много по-лесно бих ви обещал да повлияя на капрала, ако трябваше да го уговарям да действа в своя вреда. Човекът е странно същество, очарователна Мейбъл, да се влияе на ближния в интерес на собственото му благо, е най-трудната от задачите, докато обратното е най-лесната. Не забравяйте това, скъпа, и нека то ви послужи за поука. Но какво въртите на палеца си, както въртите — позволете ми да забележа — и всички мъже?
— Едно вълнено парцалче, нещо като флагче — дреболия, за която не би си струвало и да се говори в такъв важен момент, ако…
— Дреболия! Тя не е така нищожна, както на вас, изглежда, ви се струва, мис Мейбъл. — И като взе от нея парцалчето, Мюр го оправи с ръце. Лицето му стана сериозно, а погледът — загрижен. — Нали не сте го намерила в овесената си каша, Мейбъл Дънъм?
Мейбъл разказа накратко как и къде е намерила парчето плат. Слушайки девойката, интендантът неспокойно и непрекъснато местеше поглед от парцала към лицето на нашата героиня и обратно. Лесно беше да се види, че у него възникват някакви подозрения и той сам не закъсня да каже към кого са насочени те.
— В този далечен край, Мейбъл Дънъм, едва ли е много разумно да се излагат на показ нашите знамена и флагове — каза той, поклащайки с мрачен вид глава.
— Аз също мисля така, мистър Мюр, и взех това флагче, защото се страхувах, че те може да открие на неприятеля нашето присъствие, дори ако е било окачено на дървото без всякакъв умисъл. Не мислите ли, че трябва да уведомим и вуйчо за това обстоятелство?
— Не е необходимо, прелестна Мейбъл, защото, както справедливо забелязахте сама, това е „обстоятелство“, а обстоятелствата и без туй не дават покой на достойния моряк. Но този флаг, ако може да бъде наречен така, е взет от кораб. Такава рядка вълнена тъкан се употребява за корабни флагове, а нашите знамена, знамената на пехотата, се шият от коприна или от боядисано платно. И знаете ли, той удивително прилича на флага на „Вихър“. Да, да, сега си спомням, че долната част от флага на кутера беше отрязана.
Сърцето на Мейбъл се сви, но тя успя да запази самообладание и премълча.
— Това заслужава внимание и трябва да се разследва — продължи Мюр. — Може би няма да е излишно да обсъдим тази история е мастър Кап и да се посъветваме е него, защото в цялата Британска империя трудно може да се намери по-верен поданик на негово величество.
— Аз съм така разтревожена от това сериозно предупреждение, че искам веднага да се настаня в блокхауса заедно с нашата готвачка.
— Не мисля, че това е благоразумно, Мейбъл. При нападение неприятелят ще атакува преди всичко блокхауса, а трябва да си признаем, че зданието е лошо приспособено и ние не разполагаме е достатъчно възможности, за да издържим една обсада. Ако ми позволите да кажа мнението си по този щекотлив въпрос, бих ви посъветвал да бягате към лодката, която, както сама сте могла да забележите, е скрита на удобно за бягство място. За две-три минути ще пресечете отсрещния проток и ще се скриете от всякакви погледи. По водата не остават следи, както би казал Следотърсача, а тук очевидно е такъв хаос от протоци, че можете да се надявате на спасение. Винаги съм считал, че Лунди поема твърде голям риск с този незащитен и отдалечен пост.
— Сега е късно да се съжалява за това, мистър Мюр. Трябва да помислим за собствената си безопасност.
— И за честта на краля, прелестна Мейбъл. Да, да, за славата на оръжието на негово величество, за славата на неговото име никога не трябва да се забравя.
— В такъв случай трябва да се насочим към укреплението, създадено за поддържане на тази слава, а не към лодката — каза с усмивка Мейбъл. — И така, мистър Мюр, аз съм за блокхауса и искам там да дочакам баща ми и отряда. Връщайки се след сполучливата акция с убеждението, че ние също така честно сме изпълнили своя дълг, той много ще се огорчи, ако открие, че сме избягали.