— Не, не, за Бога, не ме разбирайте превратно, Мейбъл! — уплашено я прекъсна Мюр. — Съвсем не искам да кажа, че освен вас, жените, с лодката трябва да бягат и други. Дългът на мъжете е ясен и аз още от самото начало реших да браня блокхауса или да падна в боя.
— Но нима мислите, мистър Мюр, че две жени ще успеят с тази тежка лодка да избегнат преследването на индианските пироги, когато ние едва можем да повдигнем веслото.
— Ах, прекрасна Мейбъл, любовта рядко върви рамо до рамо с логиката, защото страхът и безпокойството за съдбата на скъпото същество могат всекиго да лишат от разум. Като ви гледах, мислех само за средствата за вашето спасение, без да преценя ще имате ли сили да ги използвате. Но не бъдете жестока, дивно създание, и не ми приписвайте като вина тревогата, която ме измъчва при мисълта за очакващите ви опасности!
Излиянията на интенданта омръзнаха на Мейбъл, Тя бе достатъчно погълната от мислите за утринното произшествие и за заплашващата ги опасност, за да слуша любовни обяснения, които дори и в по-весели часове биха й се сторили скучни. Набързо се сбогува със своя ухажор и се устреми към колибата на жената на войника, но Мюр неочаквано сложи ръка на рамото й и я спря.
— Още една дума, преди да ме напуснете, Мейбъл — каза той. — Възможно е този флаг да има някакво тайно значение, но може и нищо да не означава. Ако е някакъв сигнал, не е ли по-добре, след като вече знаем за него, да го окачим на старото му място и да следим дали няма да се случи нещо, което би ни помогнало да разкрием заговора? Ако не е, нищо няма да се случи и ние нищо не рискуваме.
— Всичко това може и да е вярно, мистър Мюр, но дори флагчето да е попаднало тук случайно, то пак би могло да посочи на неприятеля къде се намира постът.
Без да губи повече време за празни разговори, Мейбъл се отправи тичешком към колибата на жената на войника и скоро се скри от погледа на Мюр. Миг-два интендантът остана на същото място и в същата поза, в която го бе оставила Мейбъл, гледайки след бързо отдалечаващата се девойка, после пренесе поглед към флагчето в ръката си, изразявайки с целия си вид нерешителност. Колебанието му обаче трая кратко. След минута той вече стоеше под дъба и привързваше малкия флаг към клона. При това, понеже не знаеше откъде го е снела Мейбъл, нагласи парцалчето така, че то още по-ясно се виждаше откъм водата и почти не се забелязваше откъм острова.
ГЛАВА XXI
Вечеряха и в шкафа пак
е сиренето под капак.
измити съдове блестят
и на стената в ред висят.
Отивайки към колибата на жената на войника, Мейбъл Дънъм размишляваше за това, колко е странно, че всички в лагера са спокойни, а на нейните плещи лежи отговорността за живота и смъртта на тези хора. Наистина уверенията на Юнска роса, че би могла да заплати с главата си най-малкия пропуск на своята другарка, се смесваха с известни съмнения за истинските мотиви на нейните постъпки, но щом Мейбъл си спомни как приятелски и сърдечно се държеше с нея младата индианка или колко простодушие и искреност бе проявила по време на съвместното им пътуване, тя с присъщото на благородните натури нежелание да се мисли лошо за другите прогони от себе си всякакво съмнение. Същевременно разбираше, че не е възможно да предупреди своите спътници, без да им разкаже за своята тайна среща с Юнска роса, и това я принуждаваше да действа предпазливо и обмислено, с което не бе свикнала, особено пък при такива сериозни обстоятелства.
Тя нареди на жената на войника да пренесе необходимите вещи в блокхауса и да не се отдалечава нито за миг, без да й обяснява защо. Каза само, че по време на разходката й из острова се е убедила по някои признаци, че врагът е много по-добре осведомен за разположението на поста, отколкото са предполагали преди, и че в последна сметка за тях двете би било най-добре да бъдат готови да се укрият на сигурно място при първата тревога. Жената не се нуждаеше от дълги увещания: макар и да не беше от най-страхливите, шотландката лесно вярваше на всичко, което потвърждаваше нейния страх от зверствата на индианците. Когато Мейбъл прецени, че жената е достатъчно наплашена и ще бъде бдителна, й каза между другото, че не е необходимо да тревожат войниците със своите опасения. Така нашата героиня се надяваше да избегне разговори и въпроси, които биха могли да я поставят в трудно положение. Що се отнася до вуйчо й, капрала и войниците, тя бе решила с други средства да ги застави да вземат необходимите мерки за отбрана. За нещастие в цялата британска армия едва ли можеше да се намери човек, по-малко подходящ за задълженията, които му бяха възложени, от капрал Макнаб, комуто сержант Дънъм бе предал командването, докато отсъстваше. Воювал дълги години, Макнаб добре познаваше войнишката служба, бе храбър и решителен, но презираше колонистите, бе досадно упорит във всичко, което засягаше ограничения кръг на неговата длъжност, и приписваше на Британската империя безусловно превъзходство над целия свят, а на Шотландия — безусловно превъзходство в рамките на империята, особено в нравствено отношение. С две думи — той беше живо въплъщение — разбира се, в мащабите, съответствуващи на малкия му чин — на качествата, присъщи на изпращаните в колониите длъжностни лица с тяхното високомерно отношение към родените тук сънародници. В неговите очи всеки американец бе човек от нисша порода, а американските разбирания за военната служба считаше направо за безсмислени и нелепи. По-скоро самият генерал Брадок би се вслушал в мнението на някой колонист, отколкото неговият скромен подчинен. Често Макнаб не изпълняваше нарежданията на двама-трима офицери, само защото са родени в Америка, но в същото време с чисто шотландска хитрост се стараеше тъй да нагласи работата, че да не мотат да го обвинят в пряко неподчинение. Така че трудно би могло да се намери по-неподходяща личност за осъществяването на делта, която си бе поставила Мейбъл. И все пак, като не виждате друг изход, тя реши без никакво бавене да изпълни замисления план.