— Нали ми обеща, че няма да стреляш — каза тя. — Ами ако беше улучила мъжа си?
— Юнска роса още не стреля, а те всички бяга — отвори й с усмивка индианката и като се приближи до друга бойница, за да види какво правят нейните съплеменници, от все сърце се разсмя. — Всички войн скрили в храсти, всички войн мисли Солена вода и офицер тук. Сега трябва внимава.
— Слава Богу! Остават ми още няколко минути за молитва, за да не умра като Джени само с мисъл за живота и за земното благополучие.
Юнска роса остави пушката и седна срещу сандъка, на който се бе отпуснала останалата без сили Мейбъл — известно е, че радостта предизвиква не по-малко силна реакция от мъката. Индианката огледа изпитателно нашата героиня и на Мейбъл й се стори, че лицето на Юнска роса изведнъж стана сурово и загрижено.
— Пронизваща стрела велик войн — каза важно жената на тускарора. — Всички момиче в племето все него гледа. И бледолика красавица има око.
— Какви са тия думи, Юнска роса? Защо ме гледаш така странно? Какво искаш да кажеш?
— Защо бои се Юнска роса стреля Пронизваща стрела?
— Защото би ми било страшно да видя как една жена убива собствения си мъж. Не, Юнска роса, по-добре ще е мене да убият, отколкото да стана свидетелка на такова нещо.
— А бледолика скуоу не мислила друго?
— Нищо друго, Юнска роса, Бог ми е свидетел. Но нима това е малко? Достатъчно ужаси видях днес. А ти какво още подозираш?
— Не знай. Бедна девойка тускарора много глупав. Пронизваща стрела велик войн и всичко гледа. Кога спи, вика бледолика красавица. Велик войн обича много жена.
— Как, Юнска роса, прието ли е у вас войнът да има няколко жени?
— Има колко може храни. Голям ловец — много жени. Пронизваща стрела има само Юнска роса, но много гледа, много мисли, много вика бледолика девойка.
Мейбъл сама бе забелязала това по време на общото им пътуване и неведнъж се бе чувствувала оскърбена от прекаленото внимание на тускарора, но като чу подобен намек от устата на неговата жена, й стана още по-неприятно. Тя много добре разбираше какво огромно влияние оказват обичаите и традиционното мислене при тия работи, но освен неприятното чувство и унижението да се вижда като неволна съперница на Юнска роса, тя изпитваше страх, че в сегашното й положение ревността може да застраши сериозно нейната собствена безопасност. Но като се вгледа внимателно в Юнска роса, Мейбъл започна постепенно да се успокоява. В откритите черти на простодушната индианка, привикнала да скрива своите чувства, можеше да се видят следите на болката от отхвърлената любов, но дори да изпитваше най-сериозни подозрения към бялата си приятелка, на лицето й не можеше да се открие и най-малък израз на коварство или ненавист.
— Ти няма да ме предадеш. Юнска роса, нали? — попита Мейбъл с присъщата на благородната й натура откровеност, като стискаше ръката на индианката. — Няма да подложиш още една жена под бойната секира!
— Томахавка не закача тебе. Пронизваща стрела не даде. Ако Юнска роса трябва има сестра — жена, Юнска роса иска тебе.
— Не, Юнска роса, моята вяра не позволява, а и всичките ми чувства се бунтуват срещу това. Ако пък ми е съдено да стана жена на индианец, никога не бих заела твоето място в вигвама.
Юнска роса не отговори, но израза на лицето й личеше, че е останала доволна, дори благодарна. Тя знаеше, че едва ли някоя, а може би нито една от познатите на Пронизваща стрела индиански девойки не можеше да се сравнява по красота с нея. Мъжът й би могъл да вземе цяла дузина жени, но нито една, освен Мейбъл, не можеше да бъде нейна съперница. Юнска роса бе напълно покорена от красотата, обаянието, добротата и женското изящество на Мейбъл. Пламналата ревност не само не охлади, но дори направи по-силни чувствата на младата индианка и тя се нагърби с такъв огромен риск, за да спаси въображаемата си съперница от нападението на ирокезите. Накратко казано, Юнска роса с присъщата на любещата жена интуиция се досети, че Пронизваща стрела харесва Мейбъл, но не започна да си скубе косите от ревност и да изгаря от омраза към съперницата, както би постъпила всяка жена, която не е свикнала да се покорява безропотно на волята на своя съпруг и повелител. Напротив. Тя внимателно наблюдаваше и облеклото, и характера на бледоликата красавица и като не откри нищо отблъскващо, а обратно — видя само хубави неща, сама започна да изпитва към нея възхищение и обич. Разбира се, нейните чувства се различаваха от чувствата на мъжа й, но бяха не по-малко пламенни. Пронизваща стрела сам бе изпратил Юнска роса да предупреди Мейбъл за опасността, но не знаеше, че тя се е промъкнала на острова подир нападащите войни и сега се намира в блокхауса заедно с обекта на общите им грижи. И той, както бе казала индианката, бе решил, че заедно с Мейбъл в укреплението се намират Кап и Мюр и че именно те са прогонили с изстрели неговите войни.