— Не говори за нея с такъв тон, Следотърсачо! Аз съм й задължена и за живота, и за сегашната си безопасност. Но ми кажи какво стана с отряда на татко и как дойде тука, а аз ще ти разкажа за ужасите, които станаха на острова.
— За това не са нужни много думи, Мейбъл. Дългите обяснения са излишни за човек, който е свикнал с дяволските хитрости на индианците. А нашата експедиция мина повече от успешно. Голямата змия бе изпратен на разузнаване и се върна с всички необходими сведения. Устроихме засада на французите, нападнахме три платноходки, изгонихме ги от тях, а платноходките, както беше наредено, потопихме в най-дълбоката част на протока. През зимата на индианците от Горна Канада ще им бъде тежичко без продоволствие, а за воини и ловци като тях барутът и патроните съвсем няма да им достигнат. Ние не загубихме нито един човек, не получихме дори драскотина, а и неприятелят май не пострада много. С една дума, Мейбъл, експедицията беше от тези, които Лунди обича: вреди за противника и никаква загуба за нас.
— Ах, Следотърсачо, страхувам се, че когато майор Дънкън научи всичко, което стана тук, ще съжалява, че е предприел тази акция!
— Разбирам какво искаш да кажеш, много добре те разбирам, но ме остави да свърша и тогава всичко ще ти стане по-ясно. Когато всичко завърши успешно, сержантът изпрати напред мен и Голямата змия, за да ви съобщим какво е станало. Сам той идва след нас с две лодки, но те са много по-тежки от нашите пироги и затова ще пристигне не по-рано от утре сутринта. А ние с Чингачгук се разделихме тази сутрин и се уговорихме той да тръгне по един проток, а аз — по друг, за да проверим свободен ли е пътят. Оттогава не съм го виждал.
Мейбъл на свой ред разказа как е забелязала мохикана и как го е очаквала в същото време, когато се появи Следотърсача.
— Не, истинският разузнавач никога няма да се скрие зад стени или зад греди, когато може да остане на открито и да научи нещо. Аз също нямаше да дойда, Мейбъл, ако не бях обещал на сержанта да те успокоя и да те видя как си. Как се свиваше сърцето ми, като оглеждах острова тази сутрин. Какво ли не преживях, когато мислех, че и ти може би си убита.
— Но каква щастлива случайност ти помогна да не дойдеш направо на острова и да не попаднеш в ръцете на неприятеля?
— Същата случайност, Мейбъл, която внушава на кучето къде да търси елена, а на елена — как да избяга от кучето. Не, не, всички тези хитрости и шеги с труповете могат да измамят войниците от петдесет и пети полк и офицерите на негово величество, но не и човек, който е прекарал целия си живот в гората. Аз плавах по протока край мнимия рибар и, макар че тези мръсници бяха нагласили нещастника доста изкусно, опитното око не можеше да се заблуди. Той държеше въдицата прекалено високо, а дори и тия войници от петдесети пети полк, които никога преди не са ловили риба, все са научили нещо от Осуиго. Освен това той беше много спокоен за рибар, на чиято въдица не се хваща нищо. Ние никога не се приближаваме към поста със затворени очи. Случвало се е да дебна цяла нощ край гарнизона, само защото са сменили часовите или са поставили секретните постове на нови места. С такива жалки измислици не могат да подведат нито Голямата змия, нито мен. Те навярно са предназначени за шотландците, които иначе си ги бива, но не умеят да разгадават хитростите на индианците.
— А мислиш ли, че татко и отрядът му могат да се подведат от тези уловки? — попита разтревожена Мейбъл.
— Ще направя всичко възможно, за да попреча на това. Нали сама ми каза, че Голямата змия е наблизо. Значи има още една възможност да се предупреди сержантът за опасността. За съжаление ние не знаем по кой проток ще се върне отрядът.
— Следотърсачо — малко тържествено и с вълнение заговори Мейбъл, която изпитваше още по-голям ужас от смъртта след страшните сцени, които бе видяла, — ти ми беше казал, че ме обичаш и желаеш да се ожениш да мен!
— Аз наистина се бях осмелил да ти говоря за това, Мейбъл, и сержантът скоро ми каза, че ти си съгласна, но аз не съм човек, който би досаждал с ухажването си на тази, която обича.
— Чуй ме, Следотърсачо! Аз те уважавам и почитам. Спаси баща ми от ужасна смърт, която му готвят тук, и аз ще те боготворя. Ето ръката ми; нека тя бъде залог, че ще удържа на думата си.
— Бог да те благослови, Мейбъл, но аз се боя, че не заслужавам това, боя се, че никога няма да мога да те оценя както трябва. Но и без това бих направил за сержанта всичко, каквото мога. Ние с него сме стари другари и сме задължени един към друг за живота си, ала се страхувам, Мейбъл, че в очите на една млада девойка дружбата с бащата не е най-добрата препоръка за бъдещия съпруг.