— Най-добрата препоръка за теб са твоите дела, твоето мъжество, твоята вярност. Друга препоръка не ти е необходима. Моят разум одобрява всичко, което говориш и вършиш. Следотърсачо, а сърцето не може да не послуша разума, то е длъжно да го послуша.
— Не съм и мислил, че днес ще ми се случи такова щастие! Бог вижда, че това е за добро и ще ни защити. Твоите думи ме радват, Мейбъл, но аз и без тях бих направил всичко, което може да се направи при тия обстоятелства. Радостта обаче няма да намали моите усилия.
— Сега, когато вече всичко е казано, Следотърсачо — със сподавен глас заговори Мейбъл, — нека не губим нито за миг от скъпоценното време. Не бихме ли могли да седнем в твоята пирога и да отидем да посрещнем баща ми?
— Не Мейбъл, това не е разумно. Не се знае през кой от двайсетте протока ще дойде сержантът. Аз съм сигурен, че Голямата змия сега ги обикаля всички. Не, не, моето мнение е да останем тук. Гредите на блокхауса са още сурови и не е лесно да се запалят, а в такъв случай аз мога да се отбранявам тук срещу цяло племе индианци. Докато можем да опазим блокхауса от огън, ирокезите няма да успеят да ме измъкнат оттука. Сержантът сигурно ще спре на някой от островите и по-рано от утре не може да го очакваме. Останем ли в блокхауса, винаги ще успеем да го предупредим с изстрели, а пък ако той реши да нападне индианците, което при неговия характер е напълно възможно, изходът от боя до голяма степен ще зависи от това, в чии ръце е блокхаусът. Ако целта ни е да помогнем на сержанта, разумът ми подсказва, че трябва да остана тук, макар че никак не е трудно да избягаме.
— В такъв случай остани, Следотърсачо, остани, за Бога! — прошепна Мейбъл. — Прави всичко, каквото желаеш, само спаси баща ми!
— Така трябва да се държи една дъщеря. Радвам се на твоите чувства, защото ми се иска сержантът да има сигурна опора. Сега той се отличи и ако успее да прогони тези негодници и да отстъпи с чест, след като изгори до основи колибите и блокхауса, непременно ще получи признание. Лунди няма да го забрави. Да, Мейбъл, ние сме длъжни да спасим не само живота на сержанта, но и неговата чест.
— Баща ми не е виновен за това, че индианците нападнаха внезапно острова.
— Кой знае, кой знае! Военната слава е невярна. Случвало се е делауерите де бъдат разгромявани тъкмо тогава, когато са се държали много по-доблестно, отколкото в дните на своите победи. Неразумно е да се разчита на успеха, особено на военния успех. Аз не съм живял в града и не зная как гледат гражданите на тия работи, но в нашия край дори индианците съдят за един войн по бойните му сполуки. За войника най-важното е никога да не търпи поражение и, доколкото зная, хората не се замислят над това, как е било спечелено или проиграно едно сражение. Що се отнася до мене, Мейбъл, аз имам за правило, когато стоя срещу врага, да не му позволявам да стреля пръв, а победя ли го — да не се възгордявам, Никой не говори за поражението си, защото нищо не прави хората така смирени, както хубавият бой. Гарнизонните свещеници учат войниците на смирение, но ако само смирението правеше хората добри християни, кралските войници отдавна да са се причислили към светците, защото в тая война те засега получават само удари в зъбите от французите, като се почне от форт Дюкен и се свърши с Тай.
— Баща ми не е предполагал, че разположението на поста е известно на неприятеля — каза Мейбъл, мислейки за това, как ще се отразят последните събития на доброто име на сержанта.
— Това е така и аз не разбирам как са могли французите да го открият. Мястото е избрано сполучливо. Дори тези, които са идвали на острова, не могат лесно да го намерят втори път. Страхувам се, че някой ни е предал. Да, без съмнение тук има предателство.
— Как е възможно, Следотърсачо?
— Много просто, Мейбъл. За някои хора е толкова естествено да извършват предателство, както и да закусят, когато са гладни. Затова, когато срещна бъбривец, не слушам красивите му думи, а се вглеждам в делата му, защото човек с честно сърце и чисти мисли оставя постъпките му да говорят за него, а не езикът.
— Джаспър Уестърн не е такъв! — извика пламенно Мейбъл. — Ток е искрен и честен.
— Джаспър Уестърн! Повярвай, Мейбъл, че и душата, и езикът на това момче са еднакво правдиви. Съмненията, които изказват по негов адрес Лунди, интендантът, баща ти и вуйчо ти, са така нелепи, както е нелепо да се твърди, че слънцето грее нощем, а звездите — денем. Аз съм готов да сложа скалпа си, а ако потрябва — и пушката си за честността на Сладка вода.