— Оправдаха се най-лошите ни опасения — каза Мейбъл, която през последните пет минути бе преживяла толкова вълнения, че биха й стигнали за цял живот. — Моят скъп баща е убит или пленен заедно с целия отряд!
— Още нищо не се знае. Нека дочакаме утрото. Не мисля, че всичко е решено, иначе сега щяхме да слушаме тържествуващите викове на тия негодници мингосите пред стените на блокхауса. Ако неприятелят наистина е победил, той веднага би поискал да се предадем. Индианката ще им разкаже за нашето положение и понеже те знаят, че сърнебойката не се е посрамила досега, няма да се осмелят да подпалят блокхауса през деня, а ще се опитат да ни издебнат през нощта. В това никак не се съмнявам.
— Чакай, някой стене!
— Така ти се е сторило, Мейбъл. Когато жената е наплашена, всичко може да й мине през ума. Аз познавах жени, които вярваха в сънищата…
— Не, не ми се е сторило. Долу някой стене.
Следотърсача бе принуден да признае, че острият слух на Мейбъл не я е измамил, но помоли девойката да се успокои, като й напомни, че индианците често си служат с различни хитрости, за да постигнат своите цели, и че стоновете може би са престорени. По този начин навярно искат да ги примамят вън от блокхауса или да ги накарат поне да отворят вратата.
— Не, не — възрази нетърпеливо Мейбъл, — няма никаква престореност! Така стене човек от физическа или душевна болка. Те са така естествени, че тръпки ме побиват.
— Ако е тъй, ей сега ще узнаем приятел ли е, или враг. Скрий свещта, а аз ще попитам през бойницата.
Дори такава, проста на пръв поглед работа изискваше според опитния Следотърсач най-голяма предпазливост. Неведнъж пред очите му бяха загивали хора само поради лекомислието си и пренебрежението към излишните по тяхно мнение предохранителни мерки. Затова той се приближи до бойницата само толкова, колкото бе необходимо, за да го чуят долу, без да повишава глас.
— Кой е там? — попита Следотърсача, след като бе избрал най-безопасната позиция. — Кой стене? Ако си приятел, говори смело и разчитай на нашата помощ.
— Следотърсачо! — отговори добре познатият на Мейбъл и на водача глас на сержанта. — Следотърсачо, кажи, за Бога, жива ли е дъщеря ми?
— Татко, аз съм тук! Жива и здрава. Ах, ако имаше поне малка надежда, че и при теб всичко е наред!
Мейбъл и Следотърсача ясно чуха радостно възклицание, заглушено веднага от мъчителен стон.
— Сбъднаха се най-лошите ми предчувствия — проговори Мейбъл с някакво мрачно спокойствие. — Трябва да внесем татко в блокхауса, какъвто и риск да крие това.
— Това е напълно естествено и от Бога заповядано. Успокой се, Мейбъл, и се съвземи. Всичко, което може да се направи за сержанта, ще бъде направено. Моля те само да се успокоиш.
— Аз съм спокойна, Следотърсачо. Никога през живота си не съм била така спокойна и така уверена в себе си, както сега. Но моля те, нека не губим повече нито минута!
Твърдият тон на девойката изненада Следотърсача, а старанието на Мейбъл да се държи спокойно, до известна степен го заблуди относно нейната устойчивост. Като счете по-нататъшните обяснения за излишни, той се спусна долу и започна да изтегля резетата. Извърши това с неизменната си предпазливост, но едва освободи вратата, усети как някой напира с всички сили върху нея и за малко не я затвори отново; като погледна през процепа, разбра всичко, дръпна вратата към себе си и долепеното до нея безчувствено тяло на сержант Дънъм рухна на прага на блокхауса. Следотърсача бързо го изтегли вътре и отново заключи. Сега вече можеха спокойно да окажат помощ на ранения.
По време на тази мъчителна сцена Мейбъл проявяваше присъствие на духа и неизчерпаема енергия, на каквито са способни жените в тежки мигове. Тя донесе свещ, накваси с вода пресъхналите устни на баща си, помогна на Следотърсача да му приготви легло от слама и подложи под главата му няколко парцала вместо възглавница. Вършеше всичко това делово, без излишни думи и без да отрони нито една сълза, докато баща й, посъвзел се малко, започна да й благодари за нежността и грижите. Но Мейбъл не си представяше напълно колко сериозно беше положението на баща й. През това време Следотърсача огледа раната и видя, че куршумът е преминал през тялото и излязъл навън. Запознат добре с такива рани, той разбра, че сержантът едва ли ще оживее.