ГЛАВА XXIV
Ти сълзите ми преглътни —
така на мен ще ми олекне.
пролял бих всичките дори —
лицето ти за миг да светне.
От минутата, когато донесоха свещта, сержант Дънъм не откъсваше очи от красивата си дъщеря, като следеше всяко нейно движение. Погледна за миг към вратата, за да провери дали е устойчива (без носилка раненият не можеше да се качи горе, затова го оставиха в долното помещение), и пак обърна очи към лицето на Мейбъл. Когато животът бързо гасне, чувствата на обич и привързаност пламват с нова сила и тези, които трябва да загубим, ни стават особено скъпи.
— Слава Богу, дете мое, че поне ти си се спасила от техните смъртоносни куршуми! — каза сержантът твърдо, сякаш не изпитваше никаква болка. — Разкажи, Следотърсачо, как стана това нещастие.
— Ех, сержанте, ти правилно каза, че е нещастие. Сигурен съм, че са ни предали и са съобщили на неприятеля къде е постът, както съм сигурен, че блокхаусът е все още в наши ръце. Но…
— Майор Дънкън беше прав — прекъсна го сержантът, като сложи ръка на рамото на Следотърсача.
— Но не за това, за което ти мислиш, сержанте, не за това. Поне аз смятам така. Зная, че природата е слаба — искам да кажа, човешката природа — и, независимо от цвета на кожата им, хората не бива да се надценяват, но съм готов да отсекат ръката ми, ако по цялата граница може да се намери по-честен и по-благороден момък от Джаспър Уестърн.
— Бог да те благослови за тия думи, Следотърсачо! — възкликна трогната до дъното на душата си Мейбъл и от очите й рукнаха сълзи. — Бог да те благослови! Честният трябва да се застъпва за честния, а храбрият — никога да не изоставя храбрия.
Сержантът с тревога гледаше дъщеря си, докато тя захлупи лице в престилката, за да скрие сълзите си, после въпросително погледна към водача. Мъжественото лице на Следотърсача обаче изразяваше само обичайното благородство, простодушие и искреност и сержантът даде знак да продължи разказа си.
— Помниш мястото, където аз и Голямата змия се разделихме с теб, сержанте — заговори Следотърсача. — За това, което беше преди, няма защо да говорим. Късно е да се разкайваме — извършеното е извършено, но аз мисля, че ако бях останал с лодките, нямаше, да се случи всичко това. Добри водачи има много, защо да няма, но природата не дарява всички еднакво, затова сред добрите има и най-добри. Нещастният Джилбърт, моят заместник, сигурно скъпо е платил за грешката си.
— Той беше убит на място — отговори с понижен глас сержантът. — Всички платихме за своите грешки.
— Не, сержанте, не казах това, за да те укорявам. Никои не би могъл да командва по-добре от теб тази експедиция. Как майсторски ги обградихме и как смело поведе ти своята лодка право срещу тяхната гаубица! Самият Лунди има какво да научи от теб.
Очите на сержанта светнаха, на лицето му се появи дори израз на тържество. Тържество за скромната, но заслужена победа.
— Да, не беше свършено лошо, приятелю — съгласи си той. — С атака превзехме предния им окоп.
— Всичко беше свършено по един забележителен начин, сержанте, макар да се боя, че тия негодници са си възвърнали гаубицата. Но това няма значение. Дръж се, сержанте, и се постарай да прогониш от главата си всичко лошо и да мислиш само за хубавото. На това ни учат и житейският опит, и вярата. Ако неприятелят е завладял отново гаубицата, той само си е върнал онова, което му е принадлежало, а ние не бяхме в състояние да му попречим. Но блокхауса те още не са завладели и едва ли ще го завладеят, ако само не го запалят през нощта. И тъй, сержанте, ние с Голямата змия се разделихме в реката, на около десет мили оттук, защото дори когато се връщаш в собствения лагер, трябва да вземеш предохранителни мерки. Не знам какво е станало с Чингачгук, но Мейбъл казва, че бил наблизо и аз не се съмнявам, че благородният делауер изпълнява своя дълг, макар и да не знаем къде е. Помни думите ми, сержанте, той ще докаже още веднъж ловкостта и мъжеството си и ще ни се притече на помощ в най-трудната за нас минута. Голямата змия е мъдър и доблестен вожд и всеки бял има за какво да му завиди, макар че пушката му не стреля така точно като сърнебойката. И тъй, като наближих острова и не видях дим, веднага застанах нащрек, защото, каквото и да казват, знам, че войниците от петдесет и пети полк не умеят да поддържат бездимен огън, колкото и да им се говори за опасността от дима. Бях вече готов за всичко и когато се натъкнах на този странен рибар, за когото току-що разказах на Мейбъл, видях като на длан всичките им дяволски уловки. Едва ли трябва да ти казвам, сержанте, че първата ми мисъл беше за Мейбъл и когато разбрах, че тя е в блокхауса, дойдох тук, за да я спася, или да умра заедно с нея.