— Помогни ни, Джаспър, и победата ще бъде наша. Вземи на мушка тези храсти и ще подплашиш индианците като стадо яребици.
Но Джаспър не успя да чуе нищо и думите на Следотърсача отидоха на вятъра. „Вихър“ бе минал вече край тях и само след миг изчезна зад горичката, в която бе скрит блокхаусът.
Изминаха две минути в тревожно очакване, после платната отново се белнаха сред дърветата. Джаспър зави с помощта на попътния вятър и на другия галс се отправи към острова. Както казахме вече, вятърът беше достатъчно силен за такава маневра и кутерът, дрейфувайки по течението откъм подветрената страна, можеше без никакви затруднения да доближи наветрената страна на острова. Цялата маневра бе извършена с лекота и грациозност: платната се обръщаха сами, послушният кораб се управляваше само с кормилото. Очевидно „Вихър“ искаше да разузнае обстановката. Но когато обиколи целия остров и се появи отново в същия проток, но който бе дошъл първия път, кормилото му беше насочено наляво и той се обърна на другия галс. Макар и с отпуснати рифове, гротът се опъна и заплющя така силно, сякаш се разнесоха оръдейни изстрели. Кап се изплаши да не се разпорят шевовете на платната.
— Трябва да се признае, че Негово величество отпуска отличен брезент за платна — промърмори старият моряк. — Трябва също така да се признае, че момчето управлява кораба си така ловко, сякаш се е учил във висша школа. Гръм да ме удари, мастър Следотърсач, ако след всички измислици повярвам, че този мастър Сладка вода е научил занаята си в тукашната сладководна локва.
— И все пак се е научил тук, именно тук. Той не е виждал никога океана и е придобил капитанското си изкуство на Онтарио. Често съм мислил, че има природна дарба да се оправя с тези шхуни и лодки и винаги съм го уважавал за това. Що се отнася до измяната, лъжата и всичките останали мръсотии и пороци, то Джаспър Уестърн е толкова далеч от тях, колкото е далеч и най-доблестният делауер, защото, ако искаш, да видиш истински честен човек, иди при делауерите и ще го намериш.
— Ето, той обръща! — възкликна възхитеният Кап, когато „Вихър“ легна на предишния галс. — Сега вече ще разберем какво е намислило момчето. Не може безкрайно да обикаля из протоците като селско момиче, което танцува.
Платната, на „Вихър“ бяха така отпуснати, че Следотърсача и Кап, които го следяха от покрива на блокхауса, се уплашиха, че Джаспър има намерение да се насочи право към брега. От своите прикрития ирокезите гледаха кутера с такова радостно очакване, каквото изпитва тигърът, когато вижда жертвата да се приближава спокойно към леговището му. Но Джаспър имаше съвсем други намерения. Понеже познаваше добре крайбрежието и дълбочината на водата в протоците, които миеха острова, и беше сигурен, че без всякакъв риск може да се доближи до брега, той смело влезе в заливчето, закачи с кука двете привързани към кея войнишки лодки и ги изведе в протока. Тъй като всички пироги бяха вързани за двете лодки на Дънъм, чрез тази смела и успешна маневра младият капитан с един удар лиши индианците от възможността да напуснат острова другояче освен с плуване. Те веднага разбраха в какво трудно положение са ги поставили, скочиха и огласиха острова с викове и изстрели, които не причиниха никаква вреда. Непредпазливостта на ирокезите бе бързо наказана. Чуха се два изстрела. С първия Следотърсача уби на място един от индианците, като пръсна черепа му. Вторият куршум бе изпратен от борда на „Вихър“, от делауера, но тъй като той не беше такъв точен стрелец като своя приятел, само осакати завинаги още един индианец. Екипажът на „Вихър“ ликуваше, а ирокезите за миг изчезнаха, сякаш потънаха в земята.