— Голямата змия се обади — каза Следотърсача, като чу втория изстрел. — Познавам звука на неговата пушка не по-зле от гласа на моята сърнебойка. Забележителна цев, макар че не винаги напраща сигурна смърт. Добре, добре! Чингачгук и Джаспър откъм водата, аз и ти, приятелю Кап, от блокхауса! Ще бъде непростимо, ако не покажем на тия скитници, мингосите, как умеем да бием врага.
„Вихър“ продължаваше да върви напред и, като стигна края на острова, Джаспър пусна хванатите лодки по течението, те заплаваха, гонени от вятъра, и бяха изхвърлени на брега на друг остров, на повече от миля от поста. След това „Вихър“ се обърна и като тръгна срещу течението, заплава към острова по другия проток. Следотърсача и Кап забелязаха необичайно движение по палубата. Радостта им бе голяма, когато видяха, че на борда на кутера, който отново стигна до заливчето, край което бяха залегнали най-много индианци, се появи единствената му гаубица. В същия миг към храстите полетя истински град от картеч! Под тази неочаквана оловна градушка ирокезите излетяха от храстите като ято пъдпъдъци и отново един червенокож падна от куршума на сърнебойката, а вторият закуца, ранен от Чингачгук.
Индианците пак се скриха. Двете страни се готвеха за нова схватка, но неочаквано се появиха Юнска роса с бял флаг, френският офицер и Мюр. Всички затихнаха в очакване на близкия мир.
Преговорите, които започнаха след това, се водеха до самия блокхаус и неуспелите да се скрият навреме се намираха под прицела на точната сърнебойка. Джаспър хвърли котва срещу блокхауса и насочи гаубицата към водещите преговорите, но по такъв начин, че обсадените и приятелите им на кутера, с изключение на моряка, който държеше запаления фитил, можеха да се покажат без всякакъв риск. Само Чингачгук остана зад прикритието, но не от нужда, а от навик.
— Ти победи Следотърсачо! — крещеше интендантът. — И капитан Санглие се явява лично тук, за да ти предложи мир. Няма да откажеш на храбрия офицер правото да се оттегли достойно, след като се е сражавал честно за своя крал и за своето отечество. Ти сам си верен поданик и няма да поискаш сметка на капитана за това, че и той е бил честен и верен. Аз съм упълномощен да ти предложа следните условия: неприятелят ще напусне острова, ще размени пленниците и ще върне скалповете. Тъй като няма артилерия и обоз, не можеш и да искаш нещо повече.
Интендантът произнесе тази реч много високо заради силния вятър и разстоянието и всяка негова дума се чуваше еднакво добре и на покрива на блокхауса, и на кутера.
— Какво ще кажеш за предложението, Джаспър? — възкликна Следотърсача. — Ти чу условията. Какво ще кажеш, да пуснем ли тези скитници накъдето им видят очите, или да ги дамгосаме, както се дамгосват овце, за да ги познаем следващия път?
— Какво стана с Мейбъл Дънъм? — попита младият човек. Красивото му лице потъмня и доби такъв заплашителен израз, че го забелязаха чак от покрива на блокхауса. — Ако е паднал само един косъм от главата й, нека ирокезкото племе се сърди на себе си.
— Не, тя е жива и здрава и се грижи в блокхауса за своя умиращ баща, както прилича на една добра дъщеря. Ние нямаме право да отмъщаваме за раната на сержанта, защото тя е получена в открит честен бой. Що се отнася до Мейбъл…
— Аз съм тук — обади се девойката, която се беше изкачила на покрива, след като научи за развоя на събитията. — Аз съм тук и ви моля в името на вярата, която всички изповядваме, да не проливате повече кръв. Достатъчна е тази, която вече се проля. И ако тези хора искат да си отидат, Следотърсачо, ако искат мирно да напуснат острова, Джаспър, не ги задържайте. Нещастният ми баща доживява последните си часове и аз искам той да издъхне в мир с целия свят. Вървете си, вървете си, индианци и французи! Ние вече не сме врагове и никому не желаем зло.
— Е, хайде, стига, Магнит! — прекъсна я Кап. — Твоите думи са доста благочестиви и звучат като стихове, но в тях няма здрав смисъл. Помисли само: неприятелят е объркан, Джаспър е пуснал котва и топът му е пълен с барут, ръката на Следотърсача не трепва и окото му е точно повече от всякога! Бихме могли да поискаме откуп на глава, да вземем добри пари и да спечелим чест и слава. Помълчи още половин час…
— Не — възрази Следотърсача, — аз съм съгласен с Мейбъл. Стига кръв. Ние постигнахме целта си и изпълнихме своя дълг пред краля. А славата, за която говориш, мастър Кап, подхожда повече на млади офицери и новобранци, но не и на хладнокръвни и зрели войни и християни. И аз смятам за грях безцелното убиване на хора, ако ще да са и мингоси, и за добродетел — вслушването в гласа на разума. И тъй, поручик Мюр, искаме да чуем какво имат да ни кажат твоите приятели — французи и индианци.