До завръщането на „Вихър“ около огнището бе тихо, Следотърсача отдели време да навести сержанта, да утеши, доколкото бе възможно, Мейбъл и да даде някои нареждания за облекчаване последните минути на умиращия. Той настойчиво поиска от Мейбъл да се подкрепи малко и понеже нямаше вече нужда от охрана на блокхауса, освободи часовия, за да остане девойката сама с баща си. Като даде тези разпореждания, Следотърсача се върна при огнището, където се бяха събрали всички оцелели участници в експедицията. Към тях беше се присъединил вече и Джаспър.
ГЛАВА XXVI
Видя ти само скръб, а това лице —
нестихнало сред бурята море.
в което морните вълни шептят
лениви приказки, догде заспят.
За хора, закалени в сражения, чувствителността е нещо непознато, когато се намират на бойното поле. Но този път противно на навиците си, войниците искрено съчувстваха на Мейбъл, която седеше в блокхауса, докато ставаха току-що описаните събития. Дори най-загрубелият от тях би изял закуската си с по-голям апетит, ако над сержант Дънъм не бе надвиснала смъртта.
Като излезе от блокхауса, Следотърсача срещна Мюр, който го отведе настрани, за да поговорят на четири очи. Интендантът беше прекалено любезен, а това най-точно разкрива тайното коварство. Макар физиономиката и френологията да са доста несъвършени науки и да довеждат еднакво често до верни и неверни изводи, ние сме убедени, че усмивката, която се появява на лицето без всякакъв повод, или сладките приказки без мярка са най-сигурното доказателство за лицемерие. Това бе характерно и за Мюр с неговата престорена искреност, а шотландският акцент му помагаше да играе ролята си. За своя чин интендантът беше задължен на Лунди и неговото семейство, пред които бе угодничил дълги години. Макар че майорът бе твърде проницателен, за да се заблуждава по отношение на човек, който далеч му отстъпваше по образование и способности, обикновено се случва хората да приемат снизходително ласкателството, дори когато ясно виждат скритите подбуди и разбират истинските му мотиви. Но този път се срещнаха двама души, чиито характери дотолкова се различаваха, че представляваха пълна противоположност един на друг. Следотърсача беше толкова простодушен, искрен и прям, колкото интендантът бе хитър, лицемерен и гъвкав. И двамата обаче бяха хладнокръвни и трезви, и двамата бяха по своему смели. Мюр би тръгнал срещу опасността само от сметка, докато водачът считаше страха за естествено чувство, което трябва да се потиска, когато го изисква благородна цел.
— Скъпи приятелю — започна Мюр, — след последните ти подвизи ти стана двойно по-скъп за всички нас и още повече затвърди своята слава! Наистина офицер няма да те направят, но доколкото разбирам, това отличие не отговаря нито на вкуса, нито на характера ти. Затова пък всички те знаят като водач, като съветник, като верен поданик на краля и недостижим стрелец. Не вярвам дори самият главнокомандващ да се ползва в Америка с такава слава. Време ти е вече да се установиш някъде и да преживееш спокойно остатъка от живота си. Ожени се, приятелю, не отлагай повече. Погрижи се и за себе си, за слава няма защо да се грижиш вече. Вземи Мейбъл Дънъм за жена и ще се радваш на прекрасна съпруга и на добро име.
— Да вярвам ли на ушите си, интенданте? Такъв съвет от твоята уста! А ми казваха, че си мой съперник!
— Бях, приятелю, и не безопасен, трябва да кажа. Досега не са ми отказвали, а съм се женил пет пъти. Лунди твърди, че са четири, аз отричам, но той не подозира, че истината превишава неговите сметки. Да, Следотърсачо, аз бях твой съперник, но сега с това вече е свършено! Най-искрено ти желая успех с Мейбъл Дънъм и ако сержантът остане жив, непременно ще му кажа някоя добра дума за теб.
— Безкрайно ти благодаря за приятелските чувства, интенданте, но откровено казано, твоето застъпничество не ми е нужно, защото сержант Дънъм е мой стар приятел. Аз считам тази работа за решена и сигурна, доколкото може да бъде сигурно каквото и да е по време на война. Мейбъл и баща й са съгласни, а щом е така, целият петдесет и пети полк не е в състояние да ми попречи да се оженя за нея. Жалко само, че нещастният й баща няма да види събитието, което толкова нетърпеливо чакаше.
— Все пак той ще се утеши преди смъртта си с вярата, че съкровеното му желание ще бъде изпълнено. Да, Следотърсачо, няма по-голяма радост за умиращия от това да знае, че любимото му същество ще намери опора след неговата смърт. Всички мисис Мюр говореха за това в последния си час.