— Това е точно така. Аз сам съм изпадал в подобно положение и според мен човек става по-добър от това. Веднъж мислех, че дните ми са преброени и започнах да прелиствам корабния дневник на моя живот с такова старание, че дори се изненадах от себе си. И не защото се мисля за голям грешник — ако съм грешил, грешил съм в дреболии, макар че ако се поровиш, ще намериш боклук и по моята съвест, както и по съвестта на всекиго от нас. Не съм бил нито пират, нито изменник, нито подпалвач или каквото и да е от тоя род. Виж, дребни грехове като контрабанда и други подобни имам, но какво да се прави — аз съм моряк, а всеки занаят си има своите тъмни страни, в това число и твоят, Следотърсачо, колкото и да е полезен и почтен.
— Наистина сред водачите и разузнавачите по границата има много непоправими мошеници; срещат се и такива, които като нашия интендант служат за пари на двама господари. Аз нямам нищо общо с тях, макар че съблазните стоят на пътя на всекиго, независимо от професията му. Три пъти ме е изкушавал дяволът и едва не съм му се поддавал, макар и не в такава степен, че това да ме тревожи на смъртния одър. Първия път намерих в гората връзка кожи, които принадлежаха на един французин; той ловуваше откъм нашата страна на границата, без да има такова право. Бяха двайсет и шест боброви кожи, една от друга по-хубави, една от друга по-пъстри! Това беше голяма съблазън, знаех, че и законът е почти на моя страна, макар да беше мирно време. Добре, че си спомних, че законът не се отнася до ловците и че той сигурно си прави някакви сметки за зимата, разчитайки да продаде тези кожи. Оставих ги на мястото им. Мнозина после ме подиграваха, но тази нощ спах като праведник, а това е най-главното доказателство, че си постъпил правилно. Друг път намерих пушка — единствената в тази част на света, която можеше да се сравни с моята сърнебойка. Знаех, че ако я взема или само я скрия, ще стана първият стрелец в нашия край. Тогава бях млад и неопитен в стрелбата, а младостта е честолюбива и находчива. Въпреки това, благодарение на Бога, потиснах това желание, а най-важното, приятелю Кап, още в първото състезание по стрелба победих собственика на пушката — той стреляше с нея, а аз със сърнебойката — в присъствието на самия генерал.
Тук Следотърсача спря, за да се посмее. Очите му и загорялото му лице сияеха от гордост.
— Но най-силно бе дяволското изкушение третия път. Случайно попаднах на шестима мингоси. Те спяха, а пушките и барутът им бяха струпани малко по-настрани, можех да ги взема, без да ме усетят. Какъв щастлив случай би било това за Голямата змия! Той щеше да им смъкне скалповете по-бързо, отколкото аз разказвам случката. О, Чингачгук е храбър войн, но не е и по-малко честен, а такъв добряк едва ли може да се намери!
— И какво направи в този случай, Следотърсачо? — попита любопитно Кап. — Доколкото разбирам, очаквал те е или много успешен, или съвсем неуспешен десант на брега.
— Ще ти кажа, щом се интересуваш: и успешен, и неуспешен. Неуспешен беше поради много голямата съблазън. И все пак всичко завърши както трябва. Не пипнах дори косъм от главите им — за белия човек е непристойно да взема скалпове, не им взех нито една пушка. Поради голямата си омраза към мингосите аз сам не се доверявах на себе си.
— Що се отнася до скалповете, ти си прав, достойни приятелю, но за оръжието и барута не съм съгласен. Всеки съд в християнския свят ще вземе решение не в тяхна полза.
— Това е така, но аз исках да покажа на мингосите, че белият човек не напада спящи и невъоръжени врагове. Много са ми скъпи достойнството, цвета на кожата и вярата, за да ги жертвам така лесно. Оставих мингосите да се наспят и отново да тръгнат по пътеката на войната. А след това, като действах от засада, нагостих негодниците в нужната степен. — Следотърсача обичаше да употребява купешки думички, научени тук и там, но често ги казваше не на място. — Само един от тях се върна в своя вигвам, но и той накуцваше. За щастие великият делауер — той бе изостанал по пътя, преследвайки дивеч — дойде навреме. Когато се изправи, пет скалпа висяха там, където им е мястото. Така че аз постъпих правилно, без да пострадат нито честта, нито трофеите.