— Така е, така е — намеси се Кап. — Добрите намерения са половината от делото, но ти щеше да постъпиш по-добре, ако беше изпратил разузнавач напред, вместо да хвърляш котва така сляпо. Тогава всичко щеше да стане другояче. Но няма значение. Никой не се съмнява, че си имал най-добри намерения, а и горе, мисля, това ще се разбере, доколкото познавам нашия свят и съм чувал за другия.
— Да, така е. Исках да постъпя най-добре.
— Татко, мили татко!
— Магнит е смазана от скръб, Следотърсачо. Тя не е в състояние да преведе баща си през рифовете и плитчините. Ще трябва ние да се заемем с това.
— Какво каза, Мейбъл? — попита сержантът, като само извърна очи към дъщеря си, защото вече нямаше сили да се обърне.
— Да, татко! Не разчитай на собствените си дела в надеждата за милост и спасение. По-добре е да се уповаваш на Бога и на милостивия му син.
— Нещо подобно, братко, ми е говорил някога свещеникът. Момичето е право.
— Право е, това е самата свята истина. Бог е нашият съдия, той води корабния дневник за всичките ни дела. В последния ден тегли черта и казва кой се е държал добре и кой — зле. Мейбъл е права, а за баланса няма защо да се безпокоиш, горе не може да има никакво мошеничество.
— Разчитай на Бога, татко, и на милостивия Му Син. Моли се, мили татко, само той може да ти помогне.
— Аз съм забравил да се моля, Мейбъл. Братко, Следотърсачо, Джаспър, припомнете ми думите на молитвата.
Кап едва ли си представяше точно какво значи молитва и не можеше да отговори нищо. Следотърсача се бе молил всеки ден, всеки час дори. Но той се молеше за себе си, без думи, по свой начин. В тази трудна минута той беше също тъй безпомощен като Кап. Не можеше да помогне на умиращия и Джаспър Сладката вода, макар че бе готов да премести планини заради Мейбъл. И младежът наведе глава от смущението, което изпитват младите и здравите, когато са принудени да признаят своята слабост и своята зависимост от висшите сили.
— Татко — каза Мейбъл, — ти знаеш „Отче наш“, сам си ме учил да се моля, когато бях малко дете.
Върху лицето на сержанта се появи усмивка. Той си спомни, че все пак е изпълнил някога пред дъщеря си поне тази част от родителските си задължения. При тази мисъл на гърдите му олекна малко.
Няколко минути той мълча и присъстващите помислиха, че душата му е обърната към Бога.
— Мейбъл, дете мое — каза накрая той с неочаквано твърд глас. — Мейбъл, аз те напускам, както духът вече напуска тялото в последните минути на земното битие. Аз те напускам, дете мое. Дай ми ръката си!
— Ето я, татко! Ето ги и двете!
— Следотърсачо! — каза сержантът, напипвайки от другата страна ръката на Джаспър, който стоеше на колене край него. — Вземи ръката й, аз я оставям на теб! Бъди й баща или мъж, както желаете вие двамата. Благославям ви…
В този тържествен миг никой не се осмели да каже на сержанта за грешката му. След малко той издъхна, съединил под своята длан ръцете на Джаспър и Мейбъл. Мейбъл не забелязваше нищо, докато възклицанието на Кап не извести за смъртта на баща й. Като вдигна глава, тя срещна устремения към нея поглед на Джаспър и усети горещия допир на ръката му. Но в тази минута тя бе завладяна само от едно чувство и се извърна настрани, за да се предаде на скръбта, без да осъзнае какво се бе случило. Следотърсача взе под ръка Сладка вода и излезе с него от блокхауса.
Двамата другари в дълбоко мълчание минаха край огъня, пресякоха поляната и отидоха чак до противоположния бряг. Тук те спряха и Следотърсача заговори първи:
— Всичко свърши, Джаспър. Нещастният Дънъм завърши земния си поход, загина от ръката на някакъв подъл мингос. Но никой не знае съдбата си! Утре или другиден същото може да се случи с тебе или с мене.
— А Мейбъл? Какво ще стане с Мейбъл, Следотърсачо?
— Не чу ли последните думи на сержанта? Той възложи на мен грижата за детето му. Това е много сериозно задължение, Джаспър, много сериозно задължение!
— Това е задължение, Следотърсачо, от което мнозина биха те освободили с радост — каза младежът с горчива насмешка.
— Аз често мисля, че съм недостоен за нея. Нямам високо мнение за себе си. Джаспър, но ако Мейбъл Дънъм ми прости невежеството и другите недостатъци, няма да я разубеждавам, макар че добре съзнавам нищожеството си.
— Никой няма да те упрекне, Следотърсачо, ако се ожениш за Мейбъл Дънъм, както не биха те упрекнали, ако видят на гърдите ти скъпоценен камък, подарен от щедър приятел.