Още а същия миг, когато даде воля на скръбта си, Джаспър се изплаши и изпита срам за себе си. Той би пожертвал най-скъпото си, ако можеше да зачеркне от живота си тази минута на слабост и да върне думите си назад. Но честността и откровеността, с които бе съпроводено приятелството му със Следотърсача, не му даваха право да мълчи и да избягва обясненията, които щяха да последват сега. Като изтръпваше пред това, което предстоеше, той ни за миг не допускаше мисълта за някакви извъртания и недомлъвки.
— Джаспър — започна Следотърсача с такъв тържествен тон, че всеки нерв у младежа потрепери, — трябва да призная, че ти ме изненада много. Сега разбирам, че изпитваш към Мейбъл много по-нежни чувства, отколкото съм допускал. И ако моето тщеславие и самомнението ми не ме лъжат, аз те съжалявам, момчето ми, съжалявам те от все сърце. Аз най-добре зная колко нещастен ще бъде този, който обикне девойка като Мейбъл, ако не се надява на взаимност. Но тази работа трябва да се изясни напълно, Джаспър, за да не остане между нас никакво облаче, както казват делауерите.
— Какво има да се изяснява, Следотърсачо? Аз обичам Мейбъл Дънъм, а Мейбъл Дънъм не ме обича и толкова! Тя предпочита тебе и ще се омъжи за тебе. За мен остава само един изход — да тръгна на далечно плаване по солената вода и да се опитам да забравя и теб, и нея.
— Да ме забравиш ли, Джаспър? С какво съм заслужил такова наказание? И откъде знаеш, че Мейбъл предпочита мен? Кой ти го е казал, приятелю? На мен това ми се струва невярно.
— Но тя очаква женитбата с теб, а Мейбъл никога не би се омъжила за човек, когото не обича.
— Сержантът настояваше за този брак, а Мейбъл е твърде послушна дъщеря, за да не изпълни волята на умиращия си баща. Ти говорил ли си с нея? Казвал ли си й, че я обичаш?
— Не, Следотърсачо, никога. Това би било подлост към тебе.
— Вярвам ти, момчето ми, вярвам на всяка твоя дума. Сигурен съм, че ще имаш сили да заминеш надалече и да погребеш в себе си любовта. Но това не бива да става. Мейбъл трябва да научи всичко и сърцето й да направи избора, дори ако от това се разбие моето сърце. Значи не си й казвал нищо, приятелю?
— Нищо определено, нищо открито. И все пак, Следотърсачо, ще ти призная всичко, не мога нищо да скрия от такъв благороден другар. Ще ти кажа всичко, както си е, и нека след туй поставим кръст на тази история. Навярно знаеш, че младите хора понякога се разбират или мислят, че се разбират с половин дума, без да са си казали нищо открито, че отгатват мислите си или поне мислят, че ги отгатват, по стотици незначителни признаци и намеци.
— Не, Джаспър, не зная такова нещо — чистосърдечно са призна Следотърсача, защото неговите неволни намеци наистина не срещнаха нито веднъж у Мейбъл онова приятно, сладостно поощрение, което е мълчаливият знак, че тайното влечение е прераснало в споделена взаимна страст. — Не, Джаспър, не зная нищо подобно. Мейбъл винаги се е отнасяла с мен както трябва и всичко, което искаше да ми каже, го казваше на прост и ясен език.
— А имал ли си щастието, Следотърсачо, да чуеш от нея, че те обича?
— Не, Джаспър, такива думи не съм чул. Тя ми е казвала, че ние не бива да се женим, че тя дори не може да допусне мисълта да бъдем мъж и жена, че не е достойна за мен, макар че много ме уважава и цени. Сержантът ме уверяваше обаче, че всички стеснителни млади момичета говорят така, че същото му е казвала и нейната майка, далеч преди да се роди Мейбъл, и че важното било само тя да се съгласи за брака, пък останалото щяло да се уреди. Повярвах му и помислих, че всичко е наред.
Джаспър изпитваше най-искрени приятелски чувства към щастливия съперник и му желаеше успех, но бихме постъпили непочтено към читателя, ако скрием, че сърцето му едва не изскочи от гърдите от радост, когато чу признанието на Следотърсача. Не че то породи някаква надежда, не! Той се радваше с ревнивия егоизъм на влюбен, че никой друг не е получил това сладостно признание, за което сам мечтаеше.
— Разкажи ми нещо повече за умението да се разговаря без думи — помоли мрачно Следотърсача с отчаяната решителност на човек, който не разчита вече да чуе нещо радостно за себе си. — Случвало ми се е да разговарям така с Чингачгук и с неговия син Ункасун, преди да го убият. Но не допусках, че това изкуство е познато и на младите момичета, особено на Мейбъл Дънъм.