От хладния въздух на свежото утро бузите на Мейбъл бяха по-розовели и изглеждаха както преди, но при тия неочаквани думи кръвта се отдръпна от лицето й и то отново възвърна восъчната бледност, която му беше придала скръбта. Въпреки това тя ласкаво го погледна и дори се опита да му се усмихне.
— Това е вярно, скъпи приятелю — отговори тя, — такова беше желанието на нещастния ми баща и аз зная, че като посветя целия си живот, за да се грижа за теб, едва ли ще успея да ти се отблагодаря за всичко, което направи за нас.
— Боя се, Мейбъл, че много по-силно чувство, отколкото обикновената благодарност, трябва да свързва мъжа и жената. От това именно се боя. Ти нищо не си направила за мен или поне нищо особено, но сърцето ми мъчително се стреми към теб. Мисля, че това чувство няма нищо общо със спасяването на скалповете и съпровождането през гората.
Бузите на Мейбъл пламнаха отново. Тя се усмихваше, но гласът й трепереше, когато отговори:
— Не е ли по-добре да отложим този разговор, Следотърсачо? Не сме сами, а за страничния човек е неприятно да слуша семейни обяснения, които не са му интересни.
— Започнах този разговор, Мейбъл, тъкмо защото не сме сами и защото с нас е Джаспър. Сержантът смяташе, че аз съм подходящ за теб мъж и спътник в живота и, макар че се съмнявах в това, сериозно се съмнявах, той успя да ме убеди и ти знаеш до какво доведе това. Но когато ти, Мейбъл, обеща на баща си да се омъжиш за мен и така скромно и мило ми подаде ръка, не знаеше едно обстоятелство, както би се изразил твоят вуйчо, и аз се считам задължен да ти разкажа за него, преди да вземем каквото и да е решение. Често съм утолявал глада си с тлъсто еленово месо, защото не съм имал подръка по-добър дивеч, но струва ли си да се примирява човек с това, което не му харесва, когато има възможност да получи нещо по вкуса си.
— Говориш със загадки, Следотърсачо, и аз трудно те разбирам. Щом смяташ, че този разговор е наистина необходим, моля те да се изразяваш по-ясно.
— Добре, Мейбъл. Мисля, че когато се съгласи да изпълняваш желанието на сержанта, те не си знаела какви чувства изпитва към теб Джаспър Уестърн.
— Следотърсачо! — възкликна Мейбъл.
Лицето й непрекъснато сменяше цвета си, а тялото й трепереше като от треска. Но Следотърсача бе твърде зает със своите разсъждения и не забеляза нейното вълнение, а Сладка вода закри лицето си с ръце, защото се боеше да не срещне погледа й.
— Аз говорих с Джаспър и като сравнявах неговите мечти с моите мечти, неговите чувства с моите чувства, неговите желания с моите желания, разбрах, че твърде много те обичаме и двамата, за да можем и двамата да бъдем щастливи.
— Следотърсачо, ти забравяш… спомни си, че сме сгодени! — прошепна толкова тихо Мейбъл, че думите й можеха да бъдат чути само при много напрегнато внимание от страна на слушателите й.
Не беше чудно, че водачът не разбра последната дума и веднага призна невежеството си с обичайното: „Какво каза?“
— Ти забравяш, че сме годеник и годеница и твоите намеци са не само неуместни, но и съвсем неприятни за всички нас.
— Уместно е това, което е правилно, а правилно е това, което води до справедливи и честни постъпки. Права си, че е неприятно, аз най-добре го чувствам. И така, Мейбъл, ако знаеше, че Джаспър Сладка вода изпитва към тебе същите чувства, каквито изпитвам аз, може би не би се съгласила да се омъжиш за такъв грозен и стар пръч като мене?
— Защо ти е този жесток разпит, Следотърсачо? Какво искаш да постигнеш? Джаспър Уестърн не мисли нищо такова. Той нищо не казва и нищо не чувства.
— Мейбъл!
Този вик се изтръгна против волята му от гърдите на Джаспър и издаде силата на неговите чувства. Но той не каза нищо повече.
Мейбъл закри лицето си с ръце. Двамата седяха като провинили се ученици, които се страхуват да не огорчат любимия си учител.
В този миг Джаспър бе готов да се отрече от любовта си към Мейбъл, само за да не причинява страдание на приятеля си, а Мейбъл бе объркана от току-що чутото. То потвърждаваше това, на което тя може би се надяваше тайно, но не смееше да го повярва. Не знаеше да плаче ли, или да се радва и все пак заговори първа, за да попречи на Джаспър да каже нещо, което би прозвучало фалшиво или би обидило неговия приятел.