— Да, привикнал съм със солената вода, ако нямаш нищо против, но не и с езерната. Но в случай, че ти трябва човек да управлява тази съдинка, не бих имал нищо против да се заема с нея, въпреки че за мен това пътуване ще бъде само хвърлено на вятъра време, защото не можете да ме измамите, че люшкането из това езерце може да се нарече плаване.
— Джаспър много умело управлява „Вихър“, ето защо не са ни нужни твоите услуги, но много бихме се радвали да ни бъдеш спътник. Ти не можеш да се прибереш обратно в селището, докато не изпратят отряд, а това едва ли ще стане преди моето завръщане. Е, Следотърсачо, като че ли за първи път се случва нашите хора да тръгнат по следите на мингосите и ти да не си начело.
— Откровено казано, сержанте — отвърна водачът (той явно беше смутен и по обветрените му страни като че ли се появи руменина), — тази сутрин не се чувствувах разположен за подобно нещо. Първо, много добре зная, че момчетата от 55-и полк не са така изкусни, та да могат да настигнат и заловят ирокезите, а пък и тези проклетници нямаше да се оставят да бъдат обкръжени от всички страни, щом веднъж са разбрали, че Джаспър е стигнал гарнизона. Второ, струва ми се, че след като човек е работил усилено цяло лято, има право да си почине, без да го укоряват за това. Впрочем Голямата змия е с тях и ако изобщо е възможно да се открият тези негодяи, разчитам само на неговата ненавист и зоркост. Ненавистта му към тях е много по-силна от моята, а по зоркостта си погледът му не отстъпва на моя. Той много повече от мен мрази тези проклетници. Сравнени с неговите, моите чувства към мингосите са много по-нищожни; това е само омразата на делауера, присадена на християнско стъбло. Този път реших да оставя тази чест, ако в това изобщо има някаква чест, на подпоручика, който командва отряда. Ако не изгуби скалпа си и успее благополучно да се завърне във форта, ще може да се хвали в писмата до майка си с този поход. А аз реших за първи път в живота си да помързелувам малко.
— И никой няма по-голямо право на това от тебе — отвърна меко сержантът, — щом като за продължителна и предана служба всекиму се полага отпуск. Мейбъл едва ли ще те презре, задето си предпочел нейната компания, вместо да тръгнеш да преследваш индианците, и струва ми се, с удоволствие ще подели с тебе закуската си, ако си гладен. Но ти, момиче, да не помислиш, че това е правило за Следотърсача? Той никога досега не е позволил на тези мародери, дето обикалят около форта, да си отидат, без да чуят звука на неговата пушка.
— Ако допусках, че тя може да помисли подобно нещо, сержанте, макар да не съм особено склонен към разните му военни маневри и патърдии, щях да нарамя сърнебойката и да напусна гарнизона, преди красивите й очи да имат време да премигнат. Не, Мейбъл ме познава достатъчно добре, макар че съвсем отскоро се знаем, защото по време на краткия поход, който направихме заедно, мингосите здравата ни развличаха.
— Много доказателства ще бъдат необходими, за да ме накарат да си променя мнението за вас, Следотърсачо, особено пък по отношение на вашата храброст — отвърна пламенно Мейбъл, която очевидно не желаеше у Следотърсача да остане и най-малко съмнение относно нейните добри чувства. — И бащата, и дъщерята, доколкото ми е известно, дължат живота си на вас и никога няма да забравят това, уверявам ви.
— Благодаря ви, Мейбъл, благодаря ви от цялата си душа. Но в никакъв случай не бих искал да злоупотребявам с вашата наивност, затова ще ви кажа, че мингосите нямаше да докоснат и косъм от главата ви, ако след всичките си хитри машинации бяха успели да се доберат до вас. Скалповете на мастър Кап, на Джаспър, на Голялата змия и моят естествено щяха да бъдат опушени на техния огън, но от главата на сержантската дъщеря нямаше да падне и косъм.
— А защо мислите, че ирокезите, които не щадят нито жени, нито деца, биха проявили към мен повече милост, отколкото към всеки друг? Не, Следотърсачо, много добре зная, че дължа живота си единствено на вас.
— Грешите, Мейбъл, те не биха имали сърце да ви причинят каквото и да било зло. Не, не, дори тези същински дяволи, мингосите, не биха имали сърце да докоснат и косъм от главата ви. Аз познавам добре тези изчадия, но не допускам, че дори и те биха могли да извършат подобно зло. По-скоро биха ви предложили, впрочем не, биха ви принудили да станете жена на някой от техните вождове, а това е достатъчно изпитание за една християнска девойка. Според мен на по-голяма злина дори и мингосите не са способни.